Огромни обезщетенията не защото си бил ощетен, а защото прекомерно си се облагодетелствал – с тази лебедова песен приключва преливащият от скандали мандат на сегашния състав на Висшия съдебен съвет (ВСС). Последният рефрен на кадровиците изби в надцакване с откази да получат накуп тлъстите суми за прослужените в съвета години. Уловката е, че дори онези, които отказват да вземат парите сега, не губят нищо сега демонстрират моралност, а после все пак ще ги приберат.
Темата с обезщетенията в края на 5-годишния мандат на ВСС излезе публично преди половин година, когато мнозинството в кадровия орган изтълкува, както му изнася, две разпоредби в Закона за съдебната власт. Едната урежда дължимите суми за прослужено време при освобождаване от системата на съдия, прокурор или следовател. При условие че магистратът е натрупал повече от 10 години стаж на такава длъжност, той има право на еднократно парично обезщетение в размер на толкова брутни месечни възнаграждения, колкото прослужени години има в органите на съдебната власт. Предвиден е и таван от 20 брутни месечни възнаграждения, който не може да бъде надхвърлен.
И макар че членовете на ВСС не са изрично посочени като правоимащи, те се подредиха сред тях, за да загребат и те за последно от мандатната каца. Разликата е само тази, че едни се правят на по-праведни от други, при положение че праведници няма. Както повечето разправии между мнозинство и малцинство в съвета от последните години, моралът е фалшив, цели пиар и не вреди на интереса. Както каза "етичният" шеф в кадровия орган Ясен Тодоров, "това са леки интриги на финала на работата на съвета – много е удобно да летиш на крилете на популизма".
След спорното тълкуване на съдебния закон в средата на март Соня Найденова от малцинството в съвета сезира Върховната административна прокуратура с искане да упражни надзорните си правомощия по случая. Отговорът на призива й решението на ВСС да бъде атакувано пред съда като незаконосъобразно беше типично езуитски – то не подлежало на съдебен контрол, тъй като посочвало само условията за искане на търсеното благо, но не и тези за получаването му. После Найденова се обърна към главния прокурор Сотир Цацаров и към заместничката му Ася Петрова, но отговорът беше очаквано същият.
Тълкуването за правото на обезщетението облагодетелства абсолютно всички, но някои повече от други. Най-печеливши са онези, които не са били магистрати и не са имали минималния 10-годишен стаж към момента на избора. Такива са Васил Петров и Незабравка Стоева, които ще могат да вземат съответно по 84 000 лв. и 98 000 лв. обезщетение с добавените 5 години стаж във ВСС. Юлиана Колева също не е била магистрат при избора си за съдебен кадровик, но преди това има 12 години съдийски стаж и с добавените 5 години в съвета ще прибере около 119 000 лева.
Печелят и тези, които са били магистрати при избора им за кадровици, независимо дали към този момент са взели полагащото им се обезщетение за прослужените вече години. Ако са го взели, би следвало да им се изплати разликата в размера на брутните заплати, които са доста по-високи във ВСС, отколкото на магистратска длъжност. Ако пък не са взели полагащите им се обезщетения до избора им за членове на съвета, могат да ги поискат сега или когато в бъдеще напускат системата. На практика това означава, че извън хипотезата за осъждане за извършено престъпление от общ характер или при напускане по други причини всички ще си вземат максимума при пенсиониране.
Заверата е всъщност с предистория от миналата година. Докато баламосваха народа, че правят съдебна реформа, управниците обгрижваха доверениците си в съдебната власт. Историческият компромис за промените в конституцията беше последван от специални поправки в Закона за съдебната власт в полза на кадровиците. С мотива, че не може да ходят "по къси панталани и джапанки", възнагражденията им бяха изравнени с тези на тримата големи в системата – председателите на двете върховни съдилища и главния прокурор.
Със същия пакет промени в съдебния закон стажът на съдебните инспектори беше приравнен с този на магистратите. Именно на тази разпоредба стъпва и спорното тълкуване за правото им на обезщетение в края на мандата. Щом стажът на съдебния кадровик, включително и бивш съдебен инспектор, се зачита като такъв на всеки магистрат, защо да не си вземат и полагащото се обезщетение? И ще го вземат всички, независимо какво говорят.
Стана ясно, че представляващият ВСС Димитър Узунов е възложил вече със заповед на главния секретар да събере необходимата информация за определяне на размера на обезщетението, да подготви съответните заповеди за изплащането му и парите да бъдат преведени в срок до 3 октомври – деня, в който мандатът на сегашния състав изтича. Останалото е пушилка.
Соня Найденова и Калин Калпакчиев от малцинството обявиха шумно, че няма да се възползват от него, но не скриха, че отказаното не се губи. При горната си оценка за действията им Ясен Тодоров от мнозинството обяви, че също няма да се възползва от спорното тълкуване, но "не бия тъпана за това". А доводът му че се връща на работа в следствието, беше придружен с признанието, че един ден, когато реши да напусне системата, ще вземе полагащите му се заплати.
При това мълвата чертае завидна перспектива пред Тодоров, чийто стаж в системата е натрупан основно във ВСС и съдебния инспекторат – да оглави Националната следствена служба с ранг на заместник-главен прокурор. Стажът му на следовател в разследванията срещу икономическата престъпност не е голям, но пък е крайно съдържателен – бил е заместник в столичното следствие на Пепи Еврото и началник на друг виден следовател – Делян Пеевски.
А днес едва ли някой вече помни, че в средата на 2015 г. Ясен Тодоров беше изхвърлен гузно от състава на Националния съвет по антикорупционни политики, в който беше излъчен от сегашния състав на ВСС. Коментарът на тогавашния правосъден министър Христо Иванов тогава беше, че биографията на Тодоров е свързана с криминалния преход. А критичният към статуквото юрист Кристиан Таков написа в социалните мрежи: "Който се съгласи да влезе в т.нар."съвет" по т.нар. антикорупция, след като там вече е Ясен Тодоров, ще облее името си с позор“.
Всичко обаче се забравя заради неспирната информация в подкрепа на принципа "Всички са маскари". Размяната на финални удари продължи отново на парични теми. "За разлика от него (Калин Калпакчиев – бел. ред.) аз не съм взел нито един лев от проекти, а предполагам, че той ще вземе една сума от порядъка на 50 000 лв. Аз не искам да гледам в канчето на другите хора, аз си гледам да си върша моята работа. За разлика от Найденова съм бил 4 пъти в командировка в чужбина, предполагам че тя е била 24, но аз това не го използвам срещу тях. Не бива да си правиш пиар на гърба на колегите си", морализаторства "етичният" шеф.
В добавка Ясен Тодоров оцени високо скандалния мандат положително, като сред направените много положителни неща изтъкна 24-процентния ръст на магистратските заплати. Нагласената с пазарлъци и договорки процедурата за избор на новия състав на съвета пък била прекрасна, а не опорочена, "тъй като съотношението на парламентарните сили горе-долу отговаря на това на членовете във ВСС". Предишни състави на съвета били избирани анблок и в тях не попадали хора, излъчени от опозицията.
Междувременно стана ясно, че бивши членове на съвета се канят също да се възползват от нововъзникналото право на обезщетение за прослужено време. Вече е постъпило едно такова искане, като авторът му се позовал на направеното от отиващите си кадровици спорно тълкуване. Без да назове името на предшественика си Калин Калпакчиев предупреди, че ВСС е дал повод за объркване и решението му за обезщетенията може да доведе до вълна от такива искания. Тях ще ги разглежда обаче следващият състав на съвета, който идва наготово с уредените вече от сегашния екстри. Той си постла с бонуси, които ще ползват и неговите приемници.
