Г-н Велков, защо беше нужно да се изтегля докладът на служебния военен министър и да внася нов, след като и в двата на практика пише едно и също?
– Ако сте слушали дебатите през миналата седмица, то самият министър Каракачанов обясни, че инициативата за изтегляне на доклада и преработването му е негова. Въпреки че от групата на ГЕРБ в Народното събрание изразиха друга мотивировка. Аз още на първото заседание на Комисията по отбрана, когато се срещнахме с министъра, му зададох въпроса дали промененият доклад, неговото съдържание ще променят оперативните способности на въоръжените сили? Неговият основен мотив е, че онзи израз в изводите накрая, който казва, че въоръжените сили и българската армия са в състояние само "частично" да изпълняват задълженията си, е нещо, което демотивирало военнослужещите и не отразява реалното състояние. Сега в новия вариант на доклада вече беше предложено изводът да бъде, че са в състояние да изпълняват отговорностите си по различните мисии и по конституция "със затруднения и в условията на повишен риск".
Ето защо аз не бих казал, че е едно и също. Там има и една много интересна позиция, която се отнася до външните заплахи и на практика е взаимствана от доклада на служба "Военна информация" на стратегическото военно разузнаване. И тук има нещо, което дори е парадокс – докладът за състоянието на отбраната и въоръжените сили е внесен в парламента на 28 август. А докладът за националната сигурност, който би трябвало да е обобщение на всички други доклади, е внесен на 23-и. Тоест постановките в доклада за състоянието на отбраната и въоръжените сили не са зачетени в доклада за националната сигурност. Веднага ще кажа какво визирам – там няма и дума за приоритетна външна заплаха от Русия и действията на Русия, която е залегнала в доклада за националната сигурност. Така че разлики има. Но пак ще кажа, че формулировката в един доклад или документ, или нейната промяна в никакъв случай не променят реалното състояние. Когато говориш, че една голяма част от изтребителната авиация е приземена и не лети, от бомбардировъчната е приземена и не лети, че има много сериозен недокомплект в сухопътни войски – там се цитира, че той достига почти 30%, че бойната техника и въоръжението са остарели и че липсва мотивация за постъпване в армията и най-вече недостигат финансови средства, не можеш да казваш като извод, че всичко е наред.
Трябва ли едни видове войски да бъдат по-приоритетни от други?
– По принцип не трябва да се дава приоритет, но в условията на една война, на бойни действия двата вида въоръжени сили – военновъздушните и военноморските, подпомагат най-вече сухопътните войски. Те са основната ударна сила – тази, която действа по суша. ВВС водят разузнаване в техен интерес, правят авиационна поддръжка, т. нар. air support, прихващат и унищожават чужда авиация, но прихващат и цели на земята. Така е и с ВМС, но с други особености. Когато обаче говорим за проекти за модернизация, би трябвало те да вървят успоредно, т.е. заедно с проекта за модернизация на ВВС да върви и този за модернизация на сухопътните войски. Той не се свежда само до закупуване на нови бойни машини, а първо трябва да има личен състав, който да служи на тези машини. Моето мнение е, че не трябва да се дава приоритет в модернизацията.
А имаме ли пари за модернизация на армията, особено паралелно на трите вида войски? Или се шикалкави именно защото нямаме?
– По лично мое мнение – тук не ангажирам парламентарната група или партията, аз не съм неин член – ние нямаме тези пари, които са необходими за проектите за модернизация. Казвам ви – за двата етапа на модернизация на военновъздушните сили са необходими приблизително между 3 млрд. и 5 млрд лв., ако говорим за пълния комплект от 16 самолета, обучение, въоръжение и т. н. Не по-малко от няколстотин милиона за бойни машини на пехотата. Като прибавим и проекта за ВМС, смятам, че на този етап ние нямаме тези пари и затова се тупа топката.
