Скъсан менискус боли много. Трябва да се оперира. Не е спешно, но трябва. Иначе лошо. Знам го от опит.
Премиерът също къса минускуси. Забелязахте ли как по спешност постъпи за операция на менискуса , вместо да ходи на царския прием по случай 80-ата годишнина на Царя – експремиер. Нямаше как да разберем дали спошността е изисквала точно този ден и час, но здравето е най-важното. Физическото и емоционалното. За второто – не е необходимо да припомняш на хората, че си бил бодигард на Царя, а преди това – на Тато, един вид да се върнат спомените откъде идваш, и да ти кроят шапката къде отиваш. е напълно рационален предвид реалностите у нас. Рационалнобее и решението му правителството да не се престарава с подкрепа за поканването и охраната на действащи европейски монарси и престолонаследници. Особено в навечерието на важното за Меркел Българско Председателство.
Това не е първа контузия на премиера. През 2009 г., 2013 г. и 2015 г. той отново беше опериран заради проблеми с колената. През февруари 2013 г. пък Борисов се наложи да влезе в Правителствена болница заради хипертонична криза. Това стана броени дни, след като падна от власт за първи път. Мина му като на куче, дето викаше баба, но и на нас ни мина и си го избрахме отново – със здрав менискус.
Извиняваме се за причинените болки и страдания на премиера, затова че го кунтузваме душевно с тези не съвсем медицински подмятания, но менискуса при него отдавна е надхвърлил обема на колянната става и вече живее самостоятелен живот като метафора за хладна пресметливост.
Не знам дали забелязахте, но в най-българския ден на България – Денят на Съединението Бойко отиде да пие узо с гръцкия си колега Алексис Ципрас на Бяло море. Щото тази дата все повече се тачи от българите и , Дай, Боже, някой ден да стане и национален празник. Та на тази дата те все повече внимават какво ще се дава и какво ще се каже. И някак си като болен менискус щеше да изглежда изтъпанването на Бойко до гордите генерали Деси и Румен Радева при все че нито Русия, нито Турция някога са приели този чисто български акт, пък и сега разбрахме, че само гъркът се радва истински на него….
Със силата на закърпен менискус тези дни прозвуча и откровението, че нови пари за саниране вече няма да се подаряват. В бюджета за догодина нямало да се записват, само щели да дадат пари за завършване на започнатото.
Ха така, болеше го Бойко менискуса да стане за трети път премиер – отпускаше милиарди, за да прави евала на панелните избиратели. Две години поред – предизборната и изборната. Сега правителството изглежда повече от стабилно, избори не се виждат, ГЕРБ си държи електоралната подкрепа, така че защо да се харчат държавни пари за определени социални групи. Може да се дадат за национални приоритети, които се помнят по-дълго и по-масово. Опарираме този болен менискус и … пълен напред, при все че и травмираната Корнелия няма вече за какво да се хване.
Бойко пише история. Това е факт. Той е феномен. Но в нея трябва да има и глава „Менискусът – поява и лечение“. С подзаглавие: „Философски трактат“.
