Компанията за преработка на слънчоглед "Олива" АД , базирана в Кнежа, е първата българска фирма, която получи директен корпоративен заем по плана Юнкер. До момента Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), която обслужва финансирането от Европейския фонд за стратегически инвестиции за развитие на бизнеса на Стария континент, е отпускала кредити към български фирми единствено чрез посредничеството на търговски банки.
Мениджърите на "Олива" имат основания да са доволни – през миналата година оборотът на предприятието надхвърли половин милиард лева. Компанията е един от най-големите производители на сурово и рафинирано слънчогледово масло в България. "Олива" преработва сезонно също рапица в сурово рапично масло и рапичен шрот. През двата маслодобивни завода – в Кнежа и в Полски Тръмбеш, минават около 30% от маслодайните семена в България.
Подробности по договор с ЕИБ, която обслужва финансирането от Европейския фонд за стратегически инвестиции, не бяха съобщени. Но става въпрос за заем в размер на 31 млн. евро, с които ще се изгражда нов завод за производството на слънчогледово олио в Белослав. Той е близо до пристанище "Варна-запад" и такава стъпка е логична с оглед на факта, че почти всички клиенти на "Олива" са от чужбина (в Западна Европа, Турция и Северна Африка), само малка част от производството се бутилира за и от български фирми. Предприятието ще заработи с пълния си капацитет през 2020 г., но първият му етап се очаква да е готов до следващата есен. Това е най-значителният проект на групата – за 40 млн. евро, по който освен слънчоглед ще преработват още рапица и соя. Мажоритарен собственик в компанията с дял от 97.827% от общия капитал (по данни от ДАКСИ) е фирмата "Билдком" ЕООД, която търгува със зърно.
Заемът по плана Юнкер е второто финансиране за групата от европейска институция. Кредит от 22 млн. евро от Европейската банка за възстановяване и развитие подкрепи и предприятието за нерафинирано масло, открито през есента на 2013 г. в Полски Тръмбеш. С него значително се повишава обемът на преработените количества от маслодайно зърно, а резултатът е 545 млн. лв. приходи за "Олива" през миналата година, или ръст от 43% спрямо 2015-а. Другата причина за повечето парични постъпления са износът и преработката на рапица. Основните ѝ приложения са за фураж, производство на рапично олио, биодизел или като съставка в различни технически масла, медицински и козметични продукти и други.
Прогнозите за развитието на предприятието и на бизнеса му са повече от оптимистични. Търсенето на по-качественото слънчогледово олио за готвене расте. Консумацията по света е във възход през последните десет години, принос за добрия резултат дава и производството на биодизел.
По информация от Европейската инвестиционна банка има още няколко проекта на български компании, които се оценяват в момента. Ако бъдат одобрени, фирмите ще бъдат подкрепени с няколко стотин милиона евро.
ЕИБ явно е оценила и възможностите на България като една от най-големите производителки на слънчоглед в Европа, и която разполага и с голяма селекция от сортове, а също и добрия капацитет на "Олива" да се развива. Неслучайно тази суровина е сред най-изнасяните български селскостопански стоки – през годините културата отстъпва в експорта само на пшеницата.
Заедно с това продажбите на олио (рафинирано и сурово) в България се оценяват на около половин милиард лева, но обемът им варира през годините. Разбира се, производството е зависимо и от слънчогледовата реколта у нас и по света, и от цените на суровината. Не са без значение и борсовите котировки на олиото на най-представителния пазар в световен мащаб – борсата в Ротердам. Бизнесът е труден, обаче играчите имат основание да са доволни, тъй като над половината от приходите на производителите у нас идват от износ.
