Свети Георги е православна църква, ротонда, в центъра на София.
Църквата, наречена на Георги Победоносец, се намира във вътрешния двор между сградите на хотел Шератон и Президентството на ниво с няколко метра по-ниско от съвременните софийски улици. Смятана е за най-старата запазена сграда в града, построена по времето, когато София е била резиденция на императорите Галерий и Константин Велики.
Църквата е част от по-голям археологически комплекс. Зад апсидата се намират част от някогашна римска улица със запазена канализация, основите на една голяма трикорабна базилика, вероятно обществена сграда и на по-малки сгради. Едната от сградите има римска отоплителна система хипокауст. Плочките, повдигащи пода, могат да се видят и днес. Специалистите я определят като една от най-красивите постройки в т.нар. Константинов квартал на Сердика-Средец, където е бил дворецът на император Константин Велики, а по-късно и на севастократор Калоян. Оцеляла и запазила облика си почти изцяло и до днес, предполага се че в нея са станали някои от важните заседания на Сердикийския вселенски събор.
Ротондата е част от голям античен комплекс от сгради от края на 3 век – началото на 4 век. Построена е от червени печени тухли.
Запазени са във фрагменти пет слоя стенописи: първият mdash; римско-византийски с растителни мотиви от 4 век; вторият mdash; български с ангели от 10 век; третият mdash; от 11 век и 12 век – фриз с пророци и фрески, изобразяващи Възнесението, Успение Богородично и др.; четвъртият mdash; от 14 век с ктиторския портрет на епископ северно от входа, петият mdash; орнаментален от времето на джамията.
Изключителен сред всички стенописи е този, изписан в 10 век най-вероятно по времето на цар Симеон I Велики, цар Петър I или на цар Самуил. Уникален е одухотвореният и човешки образ на глава на ангел, изписан под купола, като той е може би, ако не единствената, то най-въздействащата творба, която ни дава представа за високото майсторство на българската художествента школа от златния век на Първата българска държава. Някои специалисти не без основание считат, че надминава образците на много по-късните Боянска църква и Италиански проторенесанс.
По-късно тук са се съхранявали светите мощи на небесния покровител на България – свети Иван Рилски и според преданието са излекували византийския император Мануил Комнин. Мощите са заграбени от унгарците в 1183 г., по времето на крал Бела III, когато съюзените войски на сърби и маджари нахлуват в Средец, разрушават и разграбват града. След кратко пребиваване в столицата Естергом, където католическият епископ онемял, след като се отнесъл непристойно с тях, те са върнати в България през 1187-а. Мощите на светеца са почивали тук още веднъж, когато са били тържествено пренасяни от Търновград към Рилския манастир в 1469 година. Първоначално тук е погребан и сръбският крал-светец Стефан Милутин, чиито мощи по-късно са пренесени в църквата Свети крал (днешната катедрала Света Неделя).
През османското владичество в 16 век църквата е преустроена на джамия.
Първите проучвания в ротондата Свети Георги са направени от проф. Богдан Филов през 1915 г., 1921 г. и 1932 г., който публикува и нарочно изследване за черквата през 1933 година. В края на 80-те години е завършена цялостната реставрация и консервация на църквата и тя добива днешния си максимално близък до късноантичния и средновековен първообраз вид.
