Кандидатурата на България за домакинство на Европейската агенция по лекарствата (ЕМА), базирана в Лондон, е оценена като най-слабата сред всичките деветнадесет. Окончателното решение къде да се премести агенцията след Брексит ще бъде взето през ноември от Европейската комисия.
Столицата ни отговаря само на два от зададените 30 критерия, става ясно от анализ на ЕМА, изпратен до еврокомисарите. В него се посочва, че София не разполага с достатъчно офис- и представителни площи, няма достъпна среда за инвалиди, ИТ инфраструктурата е лоша и не може да даде добър достъп до образование, медицинска грижа и социална сигурност за децата и семействата на служителите в агенцията. В заявката й липсват ключови моменти като цената на преместването, в коя сграда точно ще се помещава институцията, график за полетите до най-големия ни град, данни за пазара на труда – къде ще учат и работят членовете на семействата на служителите в EMA.
Катастрофалната оценка не е учудваща, като се има предвид, че българската кандидатура бе представена в последния момент – на 31 юли, само в 4 страници – с придружително писмо от премиера Бойко Борисов до президента на Европейския съвет Доналд Туск и до председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер.
Преди дни излезе и предварително проучване, направено сред работещите в европейската агенция, което показа категоричен отказ за преместване в Източна Европа. Още в края на септември ЕМА уведоми Брюксел за резултатите от сондажа, според които над 90% от служителите й са готови да се откажат от работата си, вместо да се преместят в София, Букурещ или Варшава. Румъния и Полша също са сред кандидатите за домакин на агенцията. Персоналът й обаче поставя на първо място Амстердам. Освен него сред желаещите да приемат ЕМА са и Милано, Виена, Копенхаген, Атина и Барселона.
Още в хода на подаването на заявките се разбра, че, – за разлика от нас, повечето кандидати са представили детайлни презентации от по няколкостотин страници с много данни и визуално онагледяване.
Заради формалния чиновнически подход и слабото ни представяне опозицията – в лицето на депутата от БСП Кристиян Вигенин, вече поиска да се потърси отговорност от хората, подготвяли българската кандидатура.
