Синдик на дружество в несъстоятелност позвъни в редакцията, за да се оплаче, че от голяма банка са му отказали да му разкрият разплащателна сметка на дружеството, каквото е изискването по закон. От кредитната институция му заявили, че трябва да представи списък на акционерите на компанията до ниво физическо лице. Ако не го направи – сметка няма!
Що за птица е това синдикът, така по принцип? Той е лицето, което поема предприятието в несъстоятелност в последния му път към небитието. Той е домашният лекар за изписания поради неизлечимост пациент. Именно за това законодателството му дава правото, а и задължението да разкрие банкова разплащателна сметка, в която да постъпват средства от осребряване на имущество, но и му забранява да тегли или да плаща от нея. Той няма право да похарчи и стотинка без разрешението на съда по несъстоятелността. Сметката дори не е на негово име, а на името на дружеството в несъстоятелност.
"Ако искам да изтегля примерно 1000 лв., трябва да се обърна към съдията и да поискам: "Моля, разрешете ми да изтегля 1000 лв. за плащане на заплатата на синдика или на плащане на разноски по несъстоятелността или за изготвяне на експертиза…", обясни синдикът.
Банката, в която той разкрива тази специална сметка, пък е безотносителна към акта на откриването й. Защото отношенията между синдика и банката се свеждат единствено до начисляването на такси за обслужването на сметката, които той трябва да плаща и договарянето на процент, с който ще се олихвяват постъпилите средства в нея.
Решихме да потърсим мненията и на банкери. От Пощенска банка и "Банка ДСК" отговориха, че нямат такава практика, нито знаят за някаква нова нормативна база, която да изисква от синдиците да проследяват акционерите на фирма в несъстоятелност до ниво физическо лице. От други банки пък направиха уговорката, че въпреки липсата на нормативен ангажимент това да се прави, го практикуват – всичко зависело от особеностите на акционерния състав. Каквото и да значи това.
"Ако дружеството е действащо, въпреки че нямат право да го правят, някак си мога да им разбера логиката. Но при положение че не е действащо, това е чисто нарушение", коментира засегнатият.
Синдикът има основен упрек към дирекциите "Нормативен контрол" на банките. "Тези отдели следят дали дейността на банката отговаря на законодателството. Те трябва да четат закона. А казват, вижте сега, това го пише в закона, значи то трябва да бъде приложено. "Дали така го пише, дали има логика, няма значение, важно е да се вържат гащите. Действат като полицай на пътя, след като си се блъснал в мантинелата. Той ти казва – друг виновен не можем да намерим, значи ти си виновен.
"А в крайна сметка става въпрос за пари, които ще влязат в банката, а не за такива, които ще излязат от нея", обяснява синдикът.
Потърсихме служителката, отказала разкриването на сметката. Х. Ф., която е част и от ръководството на голяма банка, заяви следното: "Обикновено винаги искаме да знаем какви пари ще минават през това дружество в сметката на синдика. Но понякога имаме съмнения за пране на пари или нещо от този род…"
Служителката призна, че е посъветвала жалващия се да пробва и в друга банка, защото най-вероятно ще се убеди, че системата действа по един и същ начин.
Въпреки искането на синдика да получи официален отговор за отказа такъв не му е даден.
Помолихме Х.Ф. все пак да мотивира отказа си през "БАНКЕРЪ".
На другия ден тя позвъни и заяви следното: "Това е регламентирано във вътрешните ни правила съгласно два закона – Закона за мерките срещу прането на пари – чл. 3,ал.1 т.2 и чл.4, ал.15 и Данъчноосигурителния процесуален кодекс – чл. 142. В тях се поставя това изискване – да се идентифицира собственикът и няма изключения за дружествата в несъстоятелност. Това са основанията за нашия отказ и предполагам, че така процедират и всички останали банки."
Текстовете на тези членове са предназначени за общия случай и те изискват прозрачност на собствеността при влизане в отношения на банката с клиента – юридическо лице. Синдикът обаче настоява, че за дружества в несъстоятелност, където акционерите са напълно обезправени, тези текстове трябва да се четат творчески.
"Професорите, които ми преподаваха – Живко Сталев и Витали Таджер, Бог да ги прости, ще се обърнат в гроба, ако чуят такова тълкуване. Те ни учеха, че законът е за да се прилага нормата, но за всеки конкретен случай конкретно, а не буквално и папагалски – това пише, това правим", казва синдикът.
Спорът остава неразрешен. Но в крайна сметка у банката е и ножът, и хлябът…
