Министерският съвет одобри проект на нов Закон за пазарите на финансови инструменти (ЗПФИ). Той е поредна стъпка към хармонизиране на българското законодателство с европейските изисквания към дейността на пазарите на финансови инструменти. Но не са малко и новостите в този законопроект. А целта е увеличаване на прозрачността и по-добра защита на инвеститорите, както и укрепване на доверието и ограничаване на нерегламентираната търговия с такива активи.
Предвижда се създаването на нов вид многостранна система за търговия – пазар за растеж. При него не по-малко от 50 на сто от емитентите, чиито финансови инструменти (акции, облигации и други) са допуснати до търговия там, трябва да са малки и средни предприятия. Очакванията са със създаването и функционирането на т. нар. пазари за растеж да се насърчат тези фирми да акумулират капитал и чрез капиталовия пазар в страната.
"БФБ-София" АД вече е внесла в Комисията за финансов надзор искане за издаване на лиценз на пазарен оператор, който да организира многостранна система за търговия. От регулатора пък съобщиха, че в едномесечен срок фондовата борса трябва да отстрани констатираните несъответствия и да представи допълнителна информация по представените документи.
Нов момент в предлагания законопроект е възможността инвестиционните посредници да сключват договори с обвързани агенти. Такива могат да бъдат физическо лице или търговско дружество, които срещу възнаграждение предоставят определени услуги от името на един инвестиционен посредник – на негова пълна и безусловна отговорност. Предвижда се обвързаните агенти да се регистрират в Комисията за финансов надзор, след като удостоверят, че отговарят на нормативно установените изисквания за образование, опит и добра репутация.
За първи път в нормативната уредба сега се въвеждат изисквания, които инвестиционните посредници трябва да спазват при използването на т. нар. алгоритмична търговия. Те пък са наложени от практиката. Развитието на технологиите през последното десетилетие позволяват участниците на финансовите пазари да ползват такъв тип сделки, при които компютърен алгоритъм определя автоматично елементите на нареждането при ограничена или нулева човешка намеса. Редица борси и инвестиционни банки в последните години вече въвеждат такива системи, за да си осигурят по-голяма бързина и конкурентно предимство. С тях може да се реагира мигновено на промените в пазарната среда и да се сключват повече печеливши сделки. Вярно, компютрите изместват брокерите, а много от тях ще загубят работата си. Но в същото време тенденцията към подмяна на хора с компютърни системи е необратима, подчертават анализаторите.
В крайна сметка със законопроекта се надгражда сега съществуващия правен режим на организацията и дейността на инвестиционните посредници и регулираните пазари на ценни книжа, като се запазват изискванията на действащия в момента ЗПФИ по отношение на получаването на лиценз, на капиталова адекватност и ликвидност на тези дружества. Заедно с това се въвеждат подробни указания за добра репутация, за професионална квалификация и опит на членовете на управителните и контролните органи на инвестиционен посредник. Запазва се и досега съществуващият режим на одобрение на мениджърите (от Комисията за финансов надзор).
В проектозакона се регламентират и случаите, свързани с придобиването и увеличаването на квалифицирано участие в инвестиционен посредник. Процесът на одобрение има за цел да гарантира, че акции ще придобият единствено подходящи инвеститори, като по този начин се предотвратява и всякакво нарушение на равномерното функциониране на компанията. Проектът определя и изискванията за вътрешна отчетност, за вътрешен контрол, за управление на рисковете, вътрешен одит, политики за възнагражденията, управлението на конфликти на интереси и други подобни.
