На върха на общественото недоволство цяла седмица се задържаха Бойко Борисов, неговият вицепремиер от "Обединени патриоти" Валери Симеонов и депутатът от ГЕРБ Антон Тодоров. За това обаче те могат да се сърдят само на себе си. Още неотърсили се от "Кумгейт" и последвалите противоречия по високите етажи на ГЕРБ, хората на Борисов бързо се позиционираха в центъра на още един широко раздухан скандал. Този път с журналиста от "Нова телевизия" Виктор Николаев, когото Антон Тодоров и Валери Симеонов – къде шега, къде не, заплашиха с уволнение.
Вълната от недоволство пък бързо бе яхната от опозицията, което очаквано доведе до оставката на Тодоров и отстраняването му от Народното събрание, за да се минимизират щетите за управляващите. Преди това бившият седесар на няколко пъти престъпи разпорежданията на Борисов за примирие с президента Румен Радев, което, разбира се, допринесе за бързия край на политическата му кариера. Така че авторът на документалното повествование "Шайка" вече е извън шайката.
В сряда (11 октомври) парламентът гласува с голямо мнозинство неговата оставка. Почти общо бе мнението, че в парламентарната група на ГЕРБ е изгърмял поредният "бушон" и сега ще дойде време, в което управляващите ще си вземат глътка въздух.
Това обаче не се случи. Акулите от ДПС "надушиха кръв" в управленските води и бързо подновиха офанзивата си срещу вицепремиера Валери Симеонов. Докато се обсъждаше оставката на Антон Тодоров, от движението поискаха и тази на Симеонов, с който имат остри противоречия още от предишния парламент. Видели шанс да вземат главата на знакова фигура и по този начин да повишат акциите си, хората на Доган атакуваха чрез Йордан Цонев. Според него Валери Симеонов и Антон Тодоров доста си приличали, тъй като и двамата използвали и още повече официализирали езика на омразата. Конкретно, Симеонов бил пионер в този изказ. Затова било логично и той да се оттегли.
От БСП пък се фокусираха върху вече бившия депутат и неговите началници. Социалистите твърдят, че явлението "Антон Тодоров" е разкрило "кухнята на ГЕРБ". От левицата подчертаха, че покрай изявите на Тодоров всички са разбрали, че управляващата партия е изградила мрежа за безпрецедентен натиск върху медиите, която подрива демокрацията, националното единство и авторитета на институциите. Управлението на ГЕРБ водело българската журналистика към дъното, а Тодоров бил символ на хората, които, влизайки в политиката, я превръщали в мръсна работа.
Позициите на управляващото мнозинство защити Тома Биков. По думите му БСП и ДПС се опитвали да внушат, че "управляващите говорят с езика на омразата, а опозицията – с този на любовта", което било далеч от истината. Биков заподозря, че двете формации са организирали компроматна война, която цели да бъде свалено едно демократично избрано правителство. Депутатът изрично препоръча на социалистите да започнат да спорят за "идеи, политики и програми", вместо дебатът да се свежда до "личности и роднини". Тома Биков допълни, че ГЕРБ и Патриотите ще продължат да изпълняват програмата си, да управляват страната и да печелят избори и ще се дистанцират от "тона на опозицията". Той изтъкна, че единствената формула за стабилно управление е между хората на Борисов и националистите.
Самият Тодоров обезсмисли усилията на колегите си да минимизират щетите от неговото поведение, като само минути след изгласуваната му оставка обяви, че ще се занимава с журналистика, ще прави телевизионно предаване и че то е съгласувано с Бойко Борисов. "Боже, опази!", бе отзвукът в социалните мрежи. Че и срам за журналистическата гилдия ще бъде – поне за онази, която никога не е падала на колене и не е целувала управленски десници.
Докато в парламента се обсъждаха оставки, под прозорците на Министерския съвет се събраха журналисти, за да заявят категоричната си позиция, че са против налагането на цензура и натиска върху медиите от страна на политици. Сред събралите се имаше известни лица от екрана, от радиото и печатните издания. Те подредиха пред правителствената сграда празни столове, за да покажат, че липсва страх в гилдията и че столовете могат да останат празни, но политиците са онези, които трябва да се страхуват. Организаторите от Асоциацията на европейските журналисти подчертаха, че събитието е гражданско, няма политически характер и има за цел да обедини българските журналисти в защита на тяхното право да работят свободно и да задават въпроси, без да се притесняват, че това може да им коства стола.
Повече от ясно е, че дори и под обществен натиск Борисов няма да жертва Симеонов, както направи с Антон Тодоров. Причината е, че по този начин ще постави на карта бъдещето на правителството, което в парламента се крепи буквално от два, три гласа. Самият Симеонов също съзнава това и побърза да се похвали, че всичките му действия са съгласувани с Борисов и кабинетът не се разграничава от тях.
В следващите седмици и месеци обаче Борисов ще има още доста тежки и ще гаси още пожари. От една страна, той трябва да се справи с проблемите в ГЕРБ, които неглижира, докато бе фокусиран изцяло в посредническата си мисия във външната политика на страната. От друга, той трябва по някакъв начин да отговори на опозицията и нестихващите обвинения в шуробаджанащина, корупция и "гейтове" от всякакво естество. Не на последно място, министър-председателят трябва да потуши напрежението в обществото, в синдикатите, както и в различните съсловни и браншови организации. Защото последното нещо, което премиерът би искал, е по време на европредседателството по улиците на София да дефилират протестиращи. Тъй като така пред очите на европейските "началници", както обича да ги нарича той, окончателно ще падне "маската на стабилността", а с нея и твърденията, че България е достоен кандидат за Шенген и еврозоната.
