Когато има политическа договореност, всичко се нарежда бързо, спокойно и без дебати. Точно така се случи при избора на Диана Йорданова и Бойко Атанасов за заместник-председатели на Комисията за финансов надзор (КФН). Те бяха изслушани в парламентарната Комисия по бюджет и финанси на 5 октомври, а в сряда – на 11 октомври, кандидатурите им бяха вече гласувани и в пленарната зала на Народното събрание – със 117 гласа "за", 23 "въздържал се" и 6 "против". "Този път, за разлика от предния избор, управляващите партии се бяха договорили за взаимно приемливи кандидатури на двамата заместник-председатели и изборът им бе бетониран. При това положение ние от БСП не виждахме смисъл да дебатираме по случая и гласувахме "въздържали се". Двамата нови заместник-председатели не са експерти в областите, в които ще работят, но пък имат политическа подкрепа. това принуди председателят на Карина Караиванова да издигне точно тях", коментира за в. "БАНКЕРЪ" депутатът от БСП Румен Гечев.
Ще припомним, че още през юли председателят на КФН Карина Караиванова предложи свои кандидатури за заместник-председатели на КФН. Това бяха Румен Соколов и Йордан Чомпалов. Двамата бяха необвързани с парламентарните политически сили. Но Караиванова не беше съгласувала своите номинации с "Обединени патриоти" – коалиционния партньор на ГЕРБ и предложението й претърпя фиаско.
При сегашното гласуване всичко е протекло съгласно неписаните правила за избор на високи постове. Още повече че и двамата номинирани – Диана Йорданова за заместник-председател, отговарящ за надзора върху пенсионните дружества, и Бойко Атанасов – за заместник-председател, отговарящ за надзора върху инвестиционните компании, са тясно обвързани и с политиката, и държавната администрация.
Бойко Атанасов притежава над 20-годишен професионален опит в системата на Приходната администрация. Бил е последователно данъчен инспектор и началник на подразделение в Главно управление на данъчната администрация (МФ). Преминава и през длъжностите на заместник териториален данъчен директор в Териториална данъчна дирекция в София, на заместник-директор, както и директор на Териториална дирекция по приходите в София-град. Става заместник изпълнителен директор на приходната агенция през февруари 2009-а, а от май 2013-а до май 2017-а е изпълнителен директор на НАП. След което, до избора му за заместник-председател на КФН тези дни, е заместник-министър на финансите.
Номинацията му за високия пост в КФН е направена имена от "Обединени патриоти". Тепърва ще стане ясно кой ще го замени във финансовото ведомство като заместник на Владислав Горанов. Добре би била в този случай традицията да бъде спазена и новият заместник-министър, дори ако е назначен с политически договорки, да е кадър на министерството.
Избраната за заместник-председател на КФН, отговарящ за надзора над пенсионното осигуряване Диана Йорданова, е счетоводител по образование. Била е съдружник в счетоводна компания. Била е общински съветник от ГЕРБ в Бургас. От 2009-а е народен представител пък от ГЕРБ и депутат вече в четири поредни парламента. Основният й ангажимент тук е като член на парламентарната Комисия по бюджет и финанси. А вече няколко години подред е и неин заместник-председател. Участва в подготовката, обсъждането и приемането на всички най-важни финансови закони в страната вече седем години подред.
Ясно е,че и двамата новоизбрани заместник-председатели на КФН не са тесни специалисти в областите, в които ни предсстои да работят. Но пък професионалният и административният им опит в областта на финансите е безспорен. Няма съмнения и в експертната им подготовка по отношение на нормативните актове, свързани с финансите. По тази причина успехът им ще зависи от изграждането и доброто управление на техни експертни екипи, върху чиито плещи ще легне цялата техническа работа по надзора на дружествата от поверените им сектори.
Другата важна тяхна задача е изготвянето на нужните нормативни документи, които да хармонизират регулативните изисквания към българските пенсионноосигурителни и инвестиционни дружества с европейските директиви и регламенти, както и с разпоредбите на EIOPA.
Третото предизвикателство е създаването на модерна интегрирана информационна система за КФН, която да позволи ефективното събиране, обработка и анализ на статистическа информация, на базата на която да се осъществява строг дистанционен контрол върху дейността на поднадзорните лица.
Целият управляващ екип и цялата му бъдеща дейност обаче ще е политически заложник на капризите на управляващото мнозинство. Поне докато не бъдат приети предложените промени в Закона за КФН, които осигуряват финансовата независимост на комисията. Срещу тях вече се надига недоволство от определени среди в бранша. То все още е тихо, но ако намери сериозна лобистка подкрепа сред политиците, може да предизвика и доста яростни дебати в парламента. И дори напрежение сред коалиционните партньори, което да ги накара да се откажат от този законопроект.
