"Противодействието със корупцията не дава достатъчно ефективни резултати." Това заяви правосъдната министърка Цецка Цачева в ранни зори на 18 октомври. Ето защо били напразни усилията срещу корупцията.
Факт е, че противодействието не може да върви ръка за ръка „СЪС“ корупцията. Защото това прави единодействие. Това е като да се арестуваш сам. Но дали пък в сложната мисъл на „Майката на народа“ не се крие чистата истина? Пускаме метода на дедукцията.
Няма програма на политическа партия или движение, в която борбата с корупцията да не е записана като основна обществено оздравителна мярка. То заприлича на соц. манифестация – не може да си без карамфил и червено знаменце.
Колкото повече се говори, пише и чете за корупцията обаче, толкова повече тя избуява като стайно цвете. (Нали знаете – доказаха, че ако им говориш и пееш на саксиите, ще имаш буйна флора у дома.)
Освен с категоричното заклеймяване на това вредно явление обаче няма политическа организация, която да не го практикува настървено. Но заклеймяването вдига толкова шум, че на публиката й писва, става й все едно, подсмихва се под мустак, после се уморява, отегчава се и става пасивна. С една дума – притъпява се общественият рефлекс срещу корупцията. Което пък разкрива нови необятни полета за практикуването й. Така се стига само до едновременно да се заклеймява корупцията и да се практикува масово.
Както рекъл попът: "Не ме гледай какви ги върша, а слушай какво ти пея."
Същевременно България и за тази тази година остава най-корумпираната страна в Европейския съюз – според Индекса за възприятие на корупцията през 2016 г. на "Прозрачност без граници".
За верифициране на борбата с този обществен порок се създават органи. Станишев създаде ДАНС, която да бори корупцията по върховете, сега пък ГЕРБ прави единен антикорупционен орган, който да я довърши. БСП, да не каже някой, че е за корупцията, а не против нея – и тя направи проект за орган.
Остана само да се разберат президентът ли ще посочва шефа му, или депутатите ще го избират. И край. Корупцията гузно ще се запъти към историята. Президентът свика Съвета по националната сигурност, за да се опита да помири двата проекта и да излезе с едни гърди напред. Но двата политически колоса не отстъпиха и на йота от идеите си.
Дето вика Красен Станчев: "Корупцията си вървеше нормално, докато не се намесиха генералите"…
А нещата всъщност са прости и надграждането на органи само размива отговорността. Но политиците държат единствено на това, още повече че всеки нов орган бива горещо приветстван от Брюксел, щото баш европейците там са наивни и приемат повърхностната ни активност за чиста монета.
Наскоро слушах за Естония – разкази от първо лице на очевидци. В малката мрачна държавица хората си подредили нещата така, че личната карта на всеки е целият му живот. В нея са всичките му заболявания, през нея получава болничен лист и рецепта, с нея се вози в обществения транспорт в Талин безплатно, в нея са данъците и глобите му, дори и отстъпките за лоялност от търговските вериги; 400, словом – четиристотин – различни данни съхранява тази ID, всичко става по електронен път и време и място за корупция вече няма.
Как Минка от гишето или пък Ушев от КАТ ще ти искат нещо? С имейл ли?
А ти как ще им предадеш исканото – с интернет банкиране чрез електронен подпис?
Правосъдната министърка Цачева преди време изрече друга крилата фраза: "Реалността все повече ни заобикаля отвсякъде!"
Да така е, но и политиците ни са царе в заобикалянето на реалността. Отвсякъде!
