Петър Драмов
"УниКредит Булбанк" АД
Европа пак се люлее от разнопосочни въздействия. Каталунците все още си играят на свободолюбиви, Германия е изправена пред предизвикателството да състави правителство с представители на три, на пръв поглед немного съвместими във възгледите си, партии. В първата десетка на най-задлъжнелите нации в света попадат седем европейски държави, които са предимно от южната част на континента. Европа все още се бори с кризата и това е видно и от политиката на ЕЦБ, която продължава да се придържа към визията, че проявява разбиране към нестабилното финансово състояние на държавите от еврозоната, както и на банковия сектор като цяло. Всички тези фактори обуславят понижаването на стойността на еврото спрямо основните валути. Повишаването на цената на държавните ценни книжа на силните държави от Европа пък е продиктувано от неясното икономическо бъдеще и затова те остават все така предпочитани.
За разлика от Европа, в САЩ нещата като че ли са много по-розови. Тръмп разкрива все повече подробности около данъчната си реформа, която би трябвало да облагодетелства както фирмите, така и работещите. Големите финансови и индустриални корпорации отчитат все по-добри финансови резултати. Това е и основната причина борсовият индекс Down Jones Industrial Average за пореден път да счупи всички досегашни рекорди, отчитайки 23.000 пункта, което е с 600 пункта повече спрямо края на септември, с 3.240 пункта по-високо спрямо края на предишната година, както и скок с 4.800 пункта спрямо година по-рано. Очаква се също при предстоящата смяна на гуверньора на Фед следващият председател на най-могъщата световна централна банка да е по-решителен и да предприеме още по-драстично повишение на основната лихва. Тези пазарни настроения понижиха цената на щатските федерални ценни книжа, повишавайки доходността им.
Като цяло пазарните участници са склонни да поемат по-големи рискове, т.е. интересите им са пренасочени трайно към придобиване на активи с по-голяма доходност, но и носещи по-голям пазарен риск. В тази категория попадат и българските еврооблигационни емисии. Активните им покупки продължават трайно да понижават доходността им. Лихвеният диференциал между нашите десетгодишните и немските държавни облигационни емисии вече тенденциозно се настани под 100 базисни точки, т.е. под 1% на годишна база. Книжата ни с падеж през 2027 г. се договарят в момента при 1.38% годишна доходност, а тези на Германия – при 0.39 на сто. Най-дългосрочната ни облигация с падеж 2035 г. се договаря при 2.53% срещу 3.33% преди 11 месеца. Носената доходност от книжата ни с падеж през 2028 г. пък в момента е 1.56% на годишна база срещу 2.56% също преди 11 месеца. Търговията с по-краткосрочните ни емисии с падежи 2024-а и 2023 г. се случва при годишна възвръщаемост на инвестицията в тях при съответно 0.8 и 0.36% срещу 0.88 и 1.05% преди една година.
Отчетливо ясен е интересът на инвеститорите и към покупките на вътрешни, деноминирани в левове държавни облигации. Доходността на десетгодишните ни книжа се понижи с нови 4 базисни точки и достигна 1.31 процента. Книжата с падежи след седем, пет и три години се договарят при съответно 0.42, 0.14 и 0.00% годишно.
На 23 октомври Българската народна банка ще проведе аукцион за продажбата на държавни съкровищни облигации с общ номинал 85 млн. лв. и с падеж след 7.5 години. Това ще е второ пласиране на книжа от тази емисия. Първото се случи точно преди месец, когато равно по обем количество книжа беше купено от първичните дилъри и техните клиенти при цени, осигуряващи им годишна възвръщаемост на инвестицията от 0.69% на годишна база. И тогава, както и сега, аналогичните немски книжа с падеж 2025 г. се търгуват при 0.00% на годишна база. Предвид казаното по-горе очаквам сега цената на книжата да се повиши, т.е. доходността им да се понижи.
