Министерският съвет одобри на 18 октомври законопроект за изменение и допълнение на Закона за Комисията за финансов надзор. Ако Народното събрание го одобри, КФН ще получи пълна финансова обезпеченост и вече ще е независима от държавния бюджет. Сега Комисията е на бюджетна издръжка и за тази година хазната е заделила за нея сумата от 4.75 млн. лева. Средствата явно не достигат, за да осигурят ефективното изпълнение на надзорните функции на комисията, която по закон регулира застрахователите, пенсионните дружества, инвестиционните посредници и рейтинговите агенции. Регулаторът изпитва остър недостиг от специалисти – надзорни инспектори, актюери, аналитици и статистици. Не разполага и с единна информационна система за приемане, обработка, съхраняване и анализ на данните, които комисията получава от поднадзорните си лица. Освен това пряката й зависимост от държавния бюджет се разминава с европейските правила: такива регулаторни органи да са самостоятелни и независими от останалите органи на властта.
Всички тези факти бяха отразени в доклада на Световната банка и на МВФ по оценката, която те направиха на КФН в рамките на програмата FSAP. Освен всичко друго в този доклад бе посочено, че трябва да бъде създаден законов механизъм, който да позволи на КФН да се финансира чрез такси, които събира от застрахователите, пенсионните дружества и инвестиционните посредници за надзорните услуги, които им предоставя. Изрично бе посочено, че акцентът в приходите трябва да са именно от таксите за надзорни услуги – например одобрения за одитори, проверка на текущите и годишни баланси и отчети и съответствието на показателите за капитал или на тези за размера на техническите резерви или на правилата за количествени ограничения за инвестициите, а не върху таксите, събирани от санкции и от други наказания. Аргументите в доклада на МВФ и Световната банка бяха, че поставянето на акцента върху таксите за надзорни услуги ще повиши капацитета на КФН като контролен, а не като репресивен орган за регулиране на бизнеса. С други думи, изисква се да не се допуска налагането на наказания да се превърне в самоцел за пълнене на бюджета на КФН.
С цел да осигури финансовата си независимост още през миналата година КФН подготви промени в закона, уреждащ нейната дейност. Но тъй като комисията няма право на законодателна инициатива, той бе представен за обществено обсъждане и одобрение от Министерството на финансите. И това стана едва в средата на 2017-а, защото финансовото ведомство и правителството сметнаха, че преди него имат други приоритети. Важното е обаче, че проектът за изменения и допълнения в Закона за КФН ще влезе за разглеждане и гласуване в Народното събрание преди останалите закони, свързани с приемането на държавния бюджет за 2018-а. Причината е, че от съдбата на този законопроект зависи пряко и дали в Закона за държавния бюджет за 2018-а ще бъде записана или няма да има субсидия за КФН.
В текстовете на одобрения от правителството проект за изменение и допълнение на Закона за КФН са описани огромен набор от услуги, които комисията ще оказва на поднадзорните си лица срещу заплащане. Прави впечатление, че наистина са спазени препоръките на МВФ и Световната банка акцентът да е върху услугите, а не върху наказателните такси. Вярно е, че, събрани накуп, таксите за текущо надзорно обслужване на някои видове дружества изглеждат много сериозни като сума. Например за пенсионноосигурителните компании те могат да достигнат до 2.15 млн. лв. годишно. Трябва да се има предвид обаче, че в този случай по-голямата част от тези такси са променлива величина и зависят от брутните приходи на дружествата, които те събират от таксите, начислявани за управление на пенсионните партиди на техните клиенти. Колкото повече клиенти има една такава осигурителна компания, толкова по-голяма такса плаща на КФН. Но не повече от 1.9 млн. лева. Оттам нататък колкото и да растат обемите на управляваните средства, таксата не мърда нагоре. В този смисъл таксите, които събира КФН, не са за сметка на осигурените, а за сметка на печалбата на фирмите, които управляват пенсионните фондове. С други думи, те са за сметка на акционерите на тези управляващи дружества.
При обсъждането на проекта за промени на Закона за КФН в Народното събрание ще е интересно да се чуят и становищата на отделните браншови организации по предложените в проектозакона такси. Застрахователният, осигурителният и инвестиционният браншове като цяло са съгласни с предложените в проектозакона тарифи, ако получат срещу тях адекватни надзорни услуги. Не е тайна обаче, че в самите организации има фракции, които са противници на въпросните такси, или по-точно не одобряват техния размер. Особено силна е опозицията в средите на инвестиционните посредници, където се чуват гласове, че предложеният размер на таксите ограничава достъпа на дружества до капиталовите пазари. Ако всички тези противоречия не бъдат изгладени още при обсъждането на проектозакона на ниво работни групи към парламентарната Комисия по бюджет и финанси, те могат да избият в много остър политически дебат в комисията и в пленарната зала. И този дебат да измести на заден план основната цел на проектозакона – осигуряването на финансова независимост на КФН и тя да получи достатъчен ресурс за осъществяване на ефективен надзор.
