През последните години се наблюдаваше засилване на евроскептицизма и национализма, но ново проучване на Евробарометър показва обръщане на тези тенденции. Делът на европейските граждани, които вярват, че страната им има полза от членството си в ЕС, е 64 процента. Това е увеличение с четири процентни пункта спрямо 2016-а. Проучването, поръчано от Европейския парламент, показва също така, че мнозинството от европейските граждани (57%) приема членството в общността като нещо добро за държавата им. Въпросното равнище се доближава до стойностите от 2007-а, преди финансовата и икономическа криза и след последното разширяване на съюза с приемането на България и Румъния. Нещо повече, 47% от европейците смятат, че гласът им се зачита в ЕС, което е най-добрият резултат след изборите за Европейски парламент през 2009-а. В България подкрепата за членството е 55%, малко по-ниска от средното за общността, но също така с шест процентни пункта по-висока в сравнение с 2016-а.
"Резултатът от проучването е много положителен и окуражаващ. Данните показват, че доверието в нашите институции и нашата работа нараства и че излизаме от кризата, в която бяхме през последните години. Естествено, в някои области възгледите варират много от една държава-членка до друга. Това би трябвало допълнително да ни мотивира да задълбочим усилията си за справяне със страховете на хората", заяви председателят на Европейския парламент Антонио Таяни. Според него европейците все по-често виждат Евросъюза като ключова фигура, когато става въпрос за справяне с големи предизвикателства и за защитата им от общи заплахи като тероризма, безработицата, бедността и социалното изключване. Той обяви още, че приема данните от проучването като мандат за Европейския парламент да продължи да играе основна роля при формиране на бъдещето на общността.
Като цяло обаче едва една трета от гражданите имат положителна нагласа към дейността на евродепутатите. Положителното все пак е това, че спрямо миналата година този показател отчита ръст от 8 пункта. За България делът на одобрение е 49%, което е още по-внушително увеличение от 11 пункта и е втория най-добър резултат след Ирландия. Европейският парламент има неутрален имидж сред 42% от европейците, а негативното отношение към тази институция спада със 7 пункта до 21 на сто. У нас неодобрението е само 12 процента.
Европейските граждани очакват, че ЕС ще ги защитава от определени заплахи. Основните рискове, при които европейците желаят намесата на съюза, са тероризъм (58%), безработица (43%), бедност и социално изключване (42%) и неконтролирана миграция (35%). По-малко от една четвърт от хората посочват изменението на климата (23%), религиозния радикализъм (23%), организираната престъпност (22%), въоръжените конфликти (21%), политическия екстремизъм (20%), разпространението на инфекциозни заболявания (10%), кибератаките, социалния дъмпинг и заплахите за неприкосновеността на личните данни (9% всяка). Що се отнася до основните приоритетни области за българите, те до голяма степен съвпадат с данните за Евросъюза като цяло.
