Във филма "Превъзходство" Уил Кастър (Джони Деп), който е водещ учен в сферата на изкуствения интелект, успява да прехвърли цялата си самоличност в компютър, запазвайки дори съзнанието си. Нещо подобно е напът да се случи и в реалния живот – с тази разлика, че няма да се дигитализира човешкият мозък, а цяла една държава. Разбира се, става дума за Естония, която неслучайно все повече хора наричат Е-стония.
Целта на последния проект, по който работят властите в малката балтийска република, е, образно казано, да се осигури възможност държавата да продължи да функционира дори след катастрофално природно бедствие, масирана хакерска атака или окупиране на територията й. Казано иначе, Естония ще създаде свой клонинг в дигиталния свят. Плановете са да бъдат създадени няколко "цифрови посолства" в различни точки на света, така че при криза цялата база данни на правителството, институциите и гражданите да е подсигурена и системата на електронното управление и обществото да продължат да функционират.
Първата стъпка към това вече е направена и още на 1 януари догодина Естония ще открие такова "цифрово посолство" в Люксембург. Великото херцогство е избрано, тъй като за момента предлага най-добрата комуникационна инфраструктура, а и е готово да сътрудничи при реализацията на пилотния проект. Най-общо, там ще се пазят копията на всички данни за населението и бизнеса, които в прибалтийската страна вече не се водят на хартия. Любопитен факт е, че правните въпроси и статутът на цялата информация, която тя ще съхранява в Люксембург, ще се регулират според правилата на Виенските конвенции и няма да се създава специално ново законодателство за целта. Обяснението на естонските власти е, че няма значение дали става дума за хартиени или цифрови данни, тъй като и двете трябва да се подчиняват на международните спогодби.
Впрочем електронната държава е неизбежен резултат и от електронното гражданство, което Естония предлага от около година и половина насам. Срещу 100 евро, снимка и попълнен формуляр всеки може да стане естонски гражданин, поне във виртуалния свят. От това обаче има съвсем реални преимущества – могат да се създават фирми, да се откриват банкови сметки, да се ползват всички обществени услуги и т.н. Показателно е, че след референдума за Брексит молбите от Великобритания за дигитално естонско гражданство се увеличиха многократно. А очакванията на самите естонци са в следващите години новите граждани да стигнат 10 млн. при сегашно население от 1.3 млн. души.
Естонците не оставят въпроса за сигурността само на "цифровите посолства", които са своеобразни бекъпи на базите с данни. Малко известно е, че още от 2008-а, когато започва трансформирането на държавата в електронна, властите в Талин осъзнават риска от киберзаплахи и намират най-доброто засега решение – блокчейн технологията. За нея се заговори масово през тази година покрай истерията с дигиталните валути, но след няколко тестови години от 2012-а блоковата верига е в основата на най-важните естонски регистри – здравния, юридическия, съдебния, търговския и този на вътрешните работи. Плановете са технологията да обхване всички бази данни. И не само това – от няколко месеца се обсъжда възможността Естония да емитира собствена криптовалута, която би трябвало да се нарича estcoin. Каспар Корюс, управляващ директор в Enterprise Estonia, казва, че инициативата има за цел да постигане "дигитална нация без граници". "Нашият проект, ако бъде подкрепен от правителството, ще осигури не само инвестиции, но и повече умения и идеи, които да ни помогнат да израстваме. Една такава криптовалута, в рамките на екосистемата на електронното жителство, би създала силни икономически стимули" отбелязва Корюс. Разбира се, емитирането на каквато и да е валута (електронна или хартиена) на централно ниво не би могло да се случи без разрешението на Европейската централна банка, която засега е твърдо против цифровите пари. Само че при частна инициатива, подкрепена (поне на думи) от правителството, нещата може и да станат.
При всички положения естонците могат да се превърнат в световен пример и по един друг доста деликатен въпрос – този за статута на роботите и изкуствения интелект (AI) при правните спорове. Балтийската държава обмисля да предостави на машините правен статут. Според правителството изравняването на статута на роботите с този на физическите и юридическите лица дава значителни предимства, тъй като различни прогнози сочат, че в следващите десетилетия много от престъпленията ще бъдат извършвани именно от машините. Дори днес роботите и дроновете, използвани за военни цели, вече могат да получават власт да убиват. В тази връзка се обсъжда идеята те да имат вграден механизъм за изключване, но при всички положения трябва да се регламентира ясно кой ще поема отговорността за подобни актове на насилие.
По ирония на съдбата България, чието електронно управление е на дъното в ЕС, ще поеме на 1 януари 2018-а председателския пост точно от Естония. И делегатите, които ще се придвижват по разбития бул. "България" до освеженото НДК, ще трябва да бистрят у нас новото европейско законодателство за киберсигурността и за защита на личната неприкосновеност.
