На 26 юли 2017 г. се проведе редовно заседание на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, благодаря за възможността да представя пред Вас приоритетите в областта на вътрешните работи на Българското председателство в Съвета на Европейския съюз през първата половина на 2018 г.
България вече 10 години пълноправно участва в процеса за вземане на решения. През следващата година за първи път ще поеме ролята за ротационно председателство и то в сложен момент – когато Съюзът продължава да бъде изправен пред множество предизвикателства в областта на сигурността и миграцията.
Важно е да се отбележи, че държавата председател изпълнява ролята на безпристрастен посредник, който с конструктивен подход търси компромиси и взаимно приемливи решения от полза на целия Европейски съюз. Така ще бъде и в нашата част – на Министерството на вътрешните работи.
Председателството ни дава уникална възможност да укрепим доверието в България като държава членка, която може да работи за общия европейски интерес. Успехът ни ще се измерва с броя досиета, които ще успеем евентуално да постигнем като общ подход в Съвета, или чрез политически дебат за търсене на общи решения по важни други въпроси.
За да гарантира приемственост в работата по общите приоритети България поддържа активен диалог и в момента с партньорите от Естония и Австрия, с които сме в тройката съпредседателство.
В областта на вътрешните работи приоритетите на българското председателство са в две основни направления: повишаване сигурността на граждани от Европейския съюз; и повишаване на граничната сигурност и по-ефективно управление на миграционните процеси.
По първия приоритет – за повишаване сигурността на гражданите от Европейския съюз, е от ключово значение ефективното противодействие най-вече на тежката организирана престъпност и международният тероризъм. За тази цел трябва да се повиши ефективността от използване на европейските информационни системи и база данни. В рамките на естонското председателство продължава обсъждането на три предложения за изменения на правната рамка на функционирането на Шенгенската информационна система, с която се разширяват функционалностите й за целите на полицейското сътрудничество, граничния контрол и връщането на мигранти. Очакваме Естония да постигне общ подход и да финализира трилога в Европейския парламент. Ако не успеят и се окаже необходимо, в България сме готови да продължим работата по тези досиета.
На финален етап е работата по законодателните приложения за системата „вход – изход“ и Европейската система за решаване на пътуванията (ETIS). Това са две нови информационни системи, които трябва да подобрят граничния контрол и укрепят възможността за превенция на нелегалната миграция, както е известно.
(Регламент за създаване на система „Вход/изход” за регистриране преминаването на външните граници от граждани на трети страни с право на краткосрочно пребиваване в ЕС. Системата „Вход/изход” ще бъде свързана с Визовата информационна система (ВИС). )
Важна задача на българското председателство ще бъде работата по предложенията за оперативна съвместимост на информационните системи, които Европейската комисия ще предостави до края или може би в началото на следващата година. С новите предложения ще се създаде нова архитектура на европейските информационни системи – подчертавам, това е много важно – те ще бъдат свързани помежду си и с базата данни на „Европол“ чрез автоматизирана услуга за биометрична идентификация и общо хранилище на данни. Това ще съкрати времето за проверка и ще позволи на държавите от първа линия, каквато е България, да разполагат с цялата налична информация за дадено лице по бърз и ефективен начин.
Българското председателство си постя амбициозната задача да постигне общ подход по тези досиета, като отчитаме силната политическа воля на бързото им финализиране и се надяваме да постигнем максимален резултат и това да е успех за нашето председателство. В този контекст ще наследим едно много важно досие, по което ще работим до приключване на преговорите в Европейския парламент – това е регламентът за разширяване на мандата на Европейската агенция за широкомащабни информационни системи EU-LISA, българин го ръководи.
(EU-LISA, агенцията на ЕС за оперативното управление на широкомащабни информационни системи, започна да функционира през декември 2012 г. Тя изпълнява задачи, свързани с оперативното управление на ШИС II, ВИС и Евродак. Нейната основна оперативна задача е да гарантира, че тези системи функционират без прекъсване денонощно през цялата седмица. Крум ГЪРКОВ Брой на служителите: 137 Седалище: Талин (Естония), оперативно звено: Страсбург (Франция), клон за поддръжка: Санкт Йохан им Пангау (Австрия) )
Управлява широкомащабни интегрирани информационни системи, които поддържат вътрешната сигурност в държавите от Шенгенското пространство
дават възможност на държавите от Шенгенското пространство да обменят визови данни
определят кои държави от ЕС носят отговорност за разглеждането на дадена молба за убежище
Агенцията управлява трите основни информационни системи, занимаващи се с визите, молбите за убежище и обмена на информация за гарантиране на сигурността на Шенгенското пространство:
бюджет за 2016 г.- 82,3 млн.евро
През май 2016
г. Агенцията е подписала рамков договор
с
консорциум
на стойност
194
млн. евро за по
–
нататъшната разработка
и
поддръжка
на Визовата информационна
система (ВИС)
и
на
Системата за сравнение на биометричните данни (BMS) за
максимален период от шест години.
Във връзка с разширението на услугите за поддръжка на компонентите на ВИС
беше оценено, че от техническа или от икономическа гледна точка не е възможно
предвидените промени да бъдат отделени от основния договор. В това отношение
трябв а да се отбележи, че WCC е собственик на правата върху интелектуалната
собственост за търсачката Elise. Поради това всеки друг оператор би представлявал
подизпълнител на WCC и съответно в невъзможност да предостави икономически по
–
изгодна оферта.
Освен това SC 14 засягаше не само постоянните лицензи за WCC Elise, eu-LISA- EN,
но също така и последващата им поддръжка, която не би могла да бъде предоставена
на друг оператор, без да се компрометира цялостната отговорност на изпълнителя
MWO за поддръжката на ВИС
Друга важна насока за работа е ефективното прилагане за обмен на резервационни данни за пътниците, известна като PNR, за целите и борбата с организираната престъпност и тероризма. От самото начало на дискусиите по този акт България е сред държавите членки, които най-активно го подкрепят. Директивата трябва да бъде въведена в националните законодателства до средата на следващата година. Българското председателство ще осигури възможност за обсъждане на най-важните практически аспекти за прилагането на тази директива като комуникация с авиопревозвачите, взаимна обвързаност на тези PNR звена, които трябва да бъдат изградени, обмен и практическо използване на данни след това. В тази връзка сме планирали провеждането на професионална конференция в София. България е външна граница на Европейския съюз и държава на транзит на чуждестранни бойци. В този смисъл е от изключително значение за нас своевременното установяване на тези лица и предприемането на последващи действия за връщането им в държавите по произход. В този контекст българското председателство ще инициира дискусия на правоприлагащите органи и на службите за сигурност за разработване на общоевропейска процедура за действие. В хода на обсъжданията ще предоставим добри национални практики за междуведомствено сътрудничество, които да бъдат отчетени при изготвянето на процедурата. Имаме такива практики, разбира се.
В цялостния контекст на борба с тероризма българското председателство ще насърчава използването на всички възможности за подобряване на взаимодействието между правоприлагащите органи и службите за сигурност, както и обмена на информация с европейските агенции, отново подчертавам това.
Вторият основен приоритет на българското председателство е повишаване граничната сигурност и по-ефективното управление на миграционните процеси. Знаете, че в тази посока България имаме много успехи. България ще работи за повишаване на процента за връщане на незаконно пребиваващите граждани на трети страни. В унисон със заключенията на Съвета от 9 юни т.г. ще се стремим към подобряване на сътрудничеството с тези страни, ще продължим работата на естонското председателство за изпълнение на договореностите за партньорство между Европейския съюз и трети страни с цел облекчаване на миграционния натиск.
Паралелно ще работим за подобряване на националните процедури и системи за връщане, съгласно препоръките на Комисията от март т.г. за по-ефективно прилагане на директивата за връщане.
Успехът на българското председателство ще се измерва в голяма степен и от напредъка по законодателните предложения за реформа на общоевропейската система за убежище, основана на принципите отговорност и солидарност.
Позволете ми да припомня два пакета от досиетата със законодателни предложения, които Европейската комисия представи съответно през май и юни 2016 г. В първия се разглеждат предложенията за реформа така известния Регламент „Дъблин“ и Регламента „Евродак“ и Регламента за Европейската агенция в областта на убежищата. Вторият пакет обхващаше предложенията за регламент на процедурите, квалификационния регламент и Директивата за условията за приемане на мигранти. В допълнение се обсъжда и проект за регламент за презаселване. Общите цели на законодателните предложения за подобряване на функционирането на системата за убежище, са чрез премахване на различното третиране на търсещите убежища лица и различните равнища на признаване на молбите им, намаляване на вторични движения, и на трето място, по-справедливо разпределение между държавите членки на задължението да предлагат закрила за нуждаещите се. Става въпрос за детайли.
Известно е, че политически чувствителен е въпросът за реформата на Регламента „Дъблин“. Три председателства поред се опитват да предложат вариант на така наречения „механизъм за ефективна солидарност чрез сближаване позициите на държавите членки“. В моите участия, които имам досега, забелязвам, че проблемите остават, ако не почти нерешими, много трудно се решават. Очаква се естонското председателство да постигне общ подход по три от досиетата, като България проведе преговори с Европейския парламент по тях. Това са: квалификационния регламент, Директивата за условията за прием и Регламента по презаселването. Като предизвикателство пред българското председателство се очертава постигането на общ подход в рамките на Съвета по две най-чувствителни досиета, а именно: реформата за Регламента от Дъблин, за който споменах, и предложението за процедурен регламент. Ако България съумее да се справи с тази трудна задача, нейното първо председателство на Съвета ще остане в историята, както ме увери един мой колега – един от най-влиятелните вътрешни министри – на Германия, ако успеем да направим нещо по тези досиета.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, в заключение бих искал да подчертая, че представените приоритети се основават на 18-месечна програма на тройката председателство: Естония, България и Австрия, и проекта за Национална програма, приет на 13 юли т.г. от Министерския съвет.
Националната програма, това е последното, което искам да Ви уведомя, е отворен документ, който може да претърпи развитие и който ще бъде окончателно приет непосредствено преди председателството, за да отговаря на актуалната ситуация и етапа на развитие на досиетата. Така че сме готови да добавим вътре бележки, ако и Вие имате включително. Благодаря за вниманието.
