Преди време бившият началник на Спецпрокуратурата Светлозар Костов окачестви пред нас правомощията й по следния начин: "Само името ни е специализирано!" С последните промени в Наказателнопроцесуалния кодекс специализацията набъбна. Делата за корупция срещу високоетажните властовици бяха прехвърлени от общите наказателни съдилища и прокуратури към специализираните. И като от нищото се пръкна предложението на управляващи и опозиция магистратите и съдебните служители в тях да бъдат премирани с до шест допълнителни заплати годишно заради очакваното огромно натоварване.
След като всички скочиха срещу тази откровена измама, същото направи и Висшият съдебен съвет. Според новия му състав подобна мярка би била необоснована привилегия, която не е обвързана нито с естеството на работата на магистратите, нито с натовареността на специализираните съдилища. Кадровиците отсякоха, че не се очертава фактическа и правна сложност по делата, която да е различна от разглежданите от общите съдилища. Нито пък има дела срещу корупцията, както всички у нас забелязват.
Напротив – при корупция на всяка крачка и в епидемични размери спецмагистратите бездействат. За три години внесли едва 26 дела, по които едри риби, разбира се, няма. Простата сметка сочи, че един съдия е разгледал средно по-малко от половин корупционно дело. За осъдените и присъдите е излишно да питаме. Нито пък си струва да задаваме логичния въпрос с какво повечето пари ще намалят натоварването. Ако делата станат много, да увеличат персонала.
Дори бившият спецсъдия Драгомир Кояджиков не възрази срещу позицията на колегите си в кадровия орган. А тя е аналогична на тази в цялата система. Да, ама депутатите не мислят така и си имат едно наум. Всеки знае какво – като се налага да будалкаме Брюксел с някоя и друга осъдителна присъда, да си купим индулгенции. При това специализирано – с пари на данъкоплатеца.
