Правителството прие Дългосрочна инвестиционна политика на Държавния фонд за гарантиране на устойчивост на държавната пенсионна система (т. нар. Сребърен фонд) и Средносрочна стратегия за инвестиране на средствата от него за периода 2018-2020 година. Двата документа са одобрени от управителния съвет на фонда и предвиждат запазване на прилагания досега консервативен подход: активите да се управляват, като се спазват принципите на надеждност, ликвидност и прозрачност. Това се казва в съобщението на правителствената пресслужба.
Пазарните условия не предполагат реализирането на висока доходност при желаните ниски равнища на инвестиционен риск, поради което най-добрата алтернатива за инвестиране на средствата на фонда ще продължи да става под формата на депозит в Българската народна банка или чрез други инструменти, използвани от нея. Предвижда се всяка година двата документа да бъдат актуализирани, така че при промяна в пазарната среда да бъде променяна и инвестиционната политика .
Сребърният фонд, който разполага с близо 3 млрд. лв., определени за подкрепа на държавната пенсионна система, вече не само не носи никаква доходност от депозита си в БНБ, но дори е на минус.
Това става ясно от отчета на фонда за 2016 г., който, както бе казано по-горе, официално се нарича Държавен фонд за гарантиране на устойчивост на държавната пенсионна система.
До края на 2016 г. парите на Сребърния фонд бяха вложени на нулева лихва в БНБ, но преди Нова година (2017-а )депозитът е предоговорен при лихва в размер на минус 0.10 процента. Причината е новата лихвена политика, възприета от Централната банка от началото на 2016 г., която допуска възможността за налагане на отрицателна лихва върху публични средства.
Отчетът все пак успокоява, че парите във фонда не се топят, защото отрицателната лихва е за сметка на държавния бюджет.
Сребърният фонд бе създаден от правителството на Сергей Станишев и реално започна да функционира в края на 2008 г., като целта му е да подпомага държавната пенсионна система, когато тя започне да се задъхва. Идеята бе парите в него да се трупат в продължение на поне десет години, преди те да могат да бъдат харчени, а според сегашния закон въпросният срок изтича на 14 ноември 2018 година.
Според статистиката на фонда от 2007-а до 2014 г. от депозита в БНБ фондът е "спечелил“ 43 млн. лв. от лихви. Заради рекордно ниските нива на лихвите на международните финансови пазари след пика на световната икономическа криза обаче БНБ започна да плаща нулеви лихви по депозита на фонда.
От края на 2016 г. пък правителството плаща на Централната банка за това, че държи парите си там. През 2016 г. в него са преведени 91.9 млн. лв., от които 88 млн. лв. са от концесии. Заложеният приход за 2017 г. е 128.7 млн. лв. – отново заради по-високите очаквани постъпления от концесии – 125 млн. лв.
В тези сметки не се включват влизащите в Сребърния фонд спестявания на осигурените лица, които се прехвърлят от частен пенсионен фонд в НОИ.
От отчета на Сребърния фонд се разбира, че най-големият натиск върху държавната пенсионна система се очаква да дойде след 2035-2040 година. Дори и преди това обаче Сребърният фонд няма как да изпълни функцията си да играе стабилизираща роля и да намали натиска върху държавната пенсионна система, защото сумите за покриване на недостига в НОИ са много по-големи от неговия ресурс.
"За 2016 г. недостигът по бюджета на държавното обществено осигуряване (ДОО) е 4.95 млрд. лева. Паричният ресурс на Сребърния фонд към края на 2016 г. е в размер на 2.6 млрд. лв. и като буфер би могъл да подкрепи бюджета на ДОО едва с три-четири месечни плащания за пенсии“, се посочва в отчета му.
