Колата е в гаража. Жена ви вместо напред тръгва назад. Багажникът става част от купето.
На другия ден отивате при застрахователя,от когото имате полица по „Каско“. Обяснявате му , че сте оставили колата на паркинг и като сте се върнали след концерта сте я заварили във вид по-подходящ за скрап.
Застрахователят може да ви повярва, но може и да не прояви разбиране. Защо не сте повикали КАТ, пита той.
Ами, късно вечерта беше, къде да търся КАТ, те идват след два часа и то когато няма пострадали хора, а сутринта пък рано трябва да ставам за работа и т.н., шикалкавите вие.
Милост обаче няма.
Щом нямате протокол от КАТ – няма обезщетение.
Може и да се смилят да ви дадат минималната фиксирана сума по договора – примерно 2 хил. лв., но това ще е капка в морето, защото щетата ви евентуално е за 8 хилядарки.
Да, един от най-честите опити за застрахователна измама у нас е инсценирането на катастрофа на друго място и с други хора,особено когато има употреба на алкохол, липса на документи или други нарушения по време на истинския инцидент. Мобилните застрахователни екипи често се натъкват на опити за застрахователни измами от самите участници в събитието, а измамниците стават все по-хитри и изобретателни.
Напук на всичко това обаче, с последните нормативни изменения вече няма нужда да се вика полиция при пътнотранспортни произшествия (ПТП) с по-тежки щети, стига да няма пострадали хора. Освен това двустранните констативни протоколи вече не се регистрират в КАТ.
Това гласят някои от по-важните промени в Наредбата за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд. Наредбата беше изготвена заедно с МВР и урежда документирането на ПТП.
Двустранен констативен протокол може да се подпише между участниците във всяко ПТП, в което не са пострадали хора, гласят промените в наредбата.
Преди действаше правилото, че не се подписват двустранни протоколи, когато някое от превозните средства не може да се придвижва на собствен ход.
Досега двустранен протокол се съставя, ако участниците в ПТП са само двама, имат българска регистрация, причинени са само материални щети, не е създадено задръстване, превозните средства са в движение, водачите не са вземали алкохол или наркотици и между тях има съгласие за причините за произшествието.
С промените отпадна изискването пътнотранспортното произшествие или двустранните протоколи да се регистрират в МВР. Формата и съдържанието на протоколите се запазват.
Двустранен протокол обаче не се съставя, ако някой от участниците в ПТП-то има съмнение, че другият шофьор е употребил алкохол или наркотици, или пък няма книжка. В такъв случай, както и ако няма съгласие между участниците в произшествието за подписване на двустранен протокол, задължително трябва да се извика МВР.
КФН припомни , че не се изисква посещение от органите на МВР и не се съставят документи, когато повредите на автомобила са в резултат на природни бедствия, пожар на самото МПС, при повреди в паркирано състояние или когато не са причинени от друго превозно средство. Ако обаче повредите са в резултат на ПТП с един участник и МПС не е в състояние да се придвижи на собствен ход, мястото на произшествието трябва да бъде посетено от полицията.
Според експерти тази промяна облекчава и работата на контролните органи, и движението по пътищата. Защото често ключови артерии се блокират при дребни катастрофи, докато участниците чакат пристигането на полицаите.
Тук естествено идва въпросът: „Да викаме ли на всяка цена КАТ или да си подредим събитието както на нас ни харесва, т. е. да си го измислим?“
Това поражда един последен въпрос: Какви са законовите прегради пред застрахователните измамници?
Интересно е сравнението на чл. 346 от Наказателния закон на Княжество България от 1896 г. с чл. 213 от днес действащия Наказателен кодекс (НК). За голяма изненада (или може би не) на публиката двете разпоредби, между които лежи цял век, се оказаха почти идентични в същността си, като старият е бил и по-строг по отношение на наказанията – извършителят на застрахователна измама е бил наказван със затвор до пет години, но тогава – строг тъмничен затвор. Изводът е очебиен : законодателството ни по отношение на застрахователните измами е останало в 1896 г. и не е мръднало много-много оттогава.
В тесен смисъл застрахователната измама представлява хипотезата на чл. 213 от НК. В широк смисъл обаче става дума за съвкупност от наказателни състави, обединени от общата измамлива цел: да се получи неоснователно имотна облага. Можем да добавим и „причиняване на вреди на юридически лица, извършващи застрахователна дейност“. Дефиницията за застрахователна измама се допълва и с „цел да се причинят вреди и на потребители на застрахователни услуги“.
Застрахователните измами се проявяват в т. нар. „меки форми“ (малки бели лъжи) и в тежки форми – индивидуални и организирани престъпни действия.
Що се отнася до малките бели лъжи, те са формулирани в Кодекса за застраховането като „съзнателно неточно обявяване“. Доста потребители смятат , че да излъжеш застрахователя е оправдано и преценяват като неоснователно засилването на санкциите срещу измамите и измамниците. Разпространено е мнението, че застрахователите сами са си виновни, защото често са нечестни. Има социологически изследвания, които илюстрират такова негативно отношение.
За врътките, които пък прилагат от своя страна застрахователите, четете в следваща публикация анализ.
