Парламентът прие на първо четене промени в Закона за Комисията за финансов надзор, внесени от Министерския съвет. В гласуването участваха 162 депутати, от които 100 бяха "за", 22 – "против", а 40 се въздържаха.
Част от промените са свързани с осигуряване на бюджетна обезпеченост на КФН. Предвижда се финансирането да става чрез такси, които се събират при осъществяване на правомощията на комисията.
Най-важното в тези промени е, че създават правна рамка, според която Комисията за финансов надзор ще може да се самофинансира и да се освободи от хранилката на държавния бюджет. Сега дейността на КФН е силно зависима от субсидията, която получава от държавния бюджет. За тази година при бюджет от 10 млн. лв. парите, които тя трябва да получи от хазната, са 4.5 млн. лева. На всичко отгоре при сегашния ред за финансиране КФН не може да покрие най-належащите си нужди от експерти, от поддържане на информационни системи и софтуер, и дори нужния й сграден фонд, за да осъществява успешно надзорните си функции върху застрахователния, капиталовия и пенсионноосигурителния пазар. Това бе изрично подчертано от експертите на МВФ и на Световната банка в техния доклад, оценяващ ефективността на КФН. Точно по тази причина бяха разработени промените в текстовете на закона за комисията.
В последния си брой "БАНКЕРЪ" подробно описа основните моменти в приетите днес промени /виж тук http://www.banker.bg/finansov-dnevnik/read/zakonut-za-kfn-vze-purviia-zavoi/
В закона е записано още, че размерът на възнагражденията на служителите на КФН не следва да е по-нисък от съответния размер на възнагражденията на служители от поднадзорните на КФН лица.
