Показните акции на прокуратурата и на ДАНС рядко водят до конкретен резултат. За съжаление действията на правоохранителните органи у нас редовно го доказват и то не с години, а с десетилетия.
Нагледна (но едва ли последна) илюстрация е фиаското, което претърпя шумно огласената проверка на договорите на "Кинтекс" за 57 млн. , които миналата година държавното обвинение и ДАНС се заеха да разследват с мотив " източване на държавния оръжеен търговец". Оказва се, че отново не са открити достатъчно доказателства, за да бъдат обвинени длъжностните лица, които са подписвали договори за посредничество между частни оръжейни фирми и страни от Третия свят.
Преди година беше обявено, че според събраните данни от схемата за източване на държавни средства са се възползвали две частни фирми. Агенти на ДАНС и прокурори участваха във шумното изземване на документи от централата на "Кинтекс" в София, но
резултатът отново е… нула
По това време Министерството на икономиката, чиято собственост е държавната оръжейна фирма, заяви, че се извършва проверка, а докладът по случая в едно със събраните при разследването документи са били предадени на държавното обвинение, но то не е открило нарушения.
Журналисти от вестник "БАНКЕРЪ" обаче се добраха до този доклад. В него ясно и категорично са описани, меко казано, странните решения, които предишното ръководство на дружеството и тогавашния му управител Иван Досков са вземали при подписването на договорите с частните дружества.
Един такъв пример са подписаните три контракта ( един от 2013-а и два от 2015 година) с акционерното дружество "Аркус" за изработка на боеприпаси за Индия и Алжир. Производителят им от Лясковец е допуснал както некачествено изпълнение, така и забавяне на доставките, което на свой ред е довело до неизпълнение на ангажимента на самото държавно дружество "Кинтекс" по външнотърговските му договори. Това става ясно както от кореспонденцията между Държавната консолидационна компания и държавния оръжеен търговец, така и от писмата, които "Кинтекс" си е разменяло с производителя. Всички тези документи (11 на брой), между които и анексите към договорите, са били предоставени на държавното обвинение заедно с анализа на експертите от икономическото ведомство като доказателство за нарушения. Те обаче не са оценени като достатъчно убедителни от прокурорите.
В заключенията на експертите се посочва, че при проверката на контрактите и съпътстващите ги документи, подписани между държавното и частното дружество, "прави впечатление продължителното бездействие при предприемане на действия" за отстраняване на възникналите проблеми от забавянето на продукцията и при изпълнението на външнотърговските договори.
Далеч не е за подценяване още един и факт, който проверяващите са установили – че няма обяснение и оправдание за това, че държавното дружество не е настоявало за банкова гаранция от страна на производителя в полза на купувачите, чрез която да се гарантира доброто изпълнение на поръчките. Това вместо производителите е сторило държавното предприятие. В което не би имало нищо лошо, ако държавното дружество се е подсигурило с т.нар. обезпечение на обезпечението, т.е. контрагаранция, която се активира в случай на предявяване на плащане по издадената по нареждане на "Кинтекс" гаранция. Такава обаче липсва.
В анализа на експертите, с който в. "БАНКЕРЪ" разполага, е подчертано, че от прегледа на документите не е проличало, че "Аркус" е било подготвено да обезпечи бъдещи вземания с такава гаранция. В клаузите на договора между държавното и частното дружество на практика е било дадено само обещание за поемане на последици от евентуално плащане на "Кинтекс" към крайния потребител на продукцията, настъпило обаче не по вина на търговеца, а на производителя.
Най-смехотворното обаче е в някои от условията в контрактите – че ако това се случи, производителят "се съгласява" да обезщети търговеца чрез прихващане от бъдещи негови вземания. С други думи, частното дружество "бетонира" ангажимента да продължава да произвежда продукция за "Кинтекс" за неопределено време, за да може евентуално да успее да се издължи заради неустойки, които държавният търговец евентуално ще заплати вместо него. Но какво става ако поръчалият стоката контрагент не пожелае да работи с този производител? Отговор на този въпрос няма.
И стигаме до фактите, които "струват" милиони. През май тази година – по договора от 21 октомври 2015-а за доставка на продукция за Алжир на обща стойност 16 052 500 евро, е наложена неустойка в размер на 845 497.88 евро заради забавена доставка.
В документа, с който разполагаме, се посочва, че според справка за изпълнението на договорите за доставка на имущество за Алжир между "Кинтекс"“ и "Аркус", към края на май тази година т.нар. пеналии (бел. ред. – неустойки) които следва да получи държавното дружество са на стойност 1 908 267.44 евро.
С други думи,
отговорността на "Кинтекс" надвишава с 1 млн. евро
идентичната отговорност на "Аркус".
В предадения на прокуратурата доклад се посочва още, че заради продължаващия спор, свързан с рекламацията на алжирския контрагент към "Кинтекс" все още остават неразрешени и други проблеми, произтичащи от този договор. Така например държавното дружество е било принудено да открие със собствени средства банкова гаранция за претендирания размер на неустойката (1 908 267.44 евро). Освобождаването на тези средства зависи от подписването на окончателния протокол за приемането на продукцията. А това може да стане едва след като споровете по рекламацията приключат. Но дали това ще стане? Междувременно натрупващата се "забава" води до нови неустойки, които могат да бъдат усвоени от същата тази банкова гаранция, пише в документа.
Подобни случаи на, меко казано, странни ангажименти, които е поемало държавното дружество, съществуват и при други негови договори със същия производител от 2013 година. Да не говорим, че по това време "Аркус" е бил кредитиран от фалираната Корпоративна търговска банка и сега синдиците могат да поискат да насрочат дори принудително изпълнение и да приберат цялото имущество на предприятието заради отпуснатия му
кредит в размер на близо 8 млн. евро
(според доклада парите са точно 7 821 451.52 евро) . А самата "Кинтекс" е солидарен длъжник по този кредит.
От направените в доклада заключения става ясно, че държавният търговец не само е застрашен от неизпълнение на външнотърговските си договори, но не е ясно и как би си прибрал вземанията от частното дружество – те възлизат на 17 479 163 евро, а капиталът на компанията е 14 017 291.89 евро.
Тези и още много въпроси към управлението на държавния оръжеен търговец трудно биха намерили адекватен отговор. Но очевидно и никой не го търси.
Играчите
"Аркус"
Частната днес фирма "Аркус" е основана през 1965-а като машиностроителен завод за производство на оръжие и оборудване за армията. Централата и цеховете й се намират в Лясковец. Почти цялото й производство (95%) е с военно предназначение и е главно за износ.
Във втората половина на 90-те години фирмата спечели конкурс на Министерството на отбраната за подмяна на основния армейски пистолет "Макаров" с нейната разработка "Аркус". По неизвестни причини обаче сделката не се случи.
През 1999-а дружеството е приватизирано. Наследникът на бившото държавно предприятие става частна собственост по схемата на придобиване чрез работническо- мениджърското дружество "РМД Аркус". То купи 55% от акциите срещу 12 млн. долара. Към днешна дата негов основен акционер е Банко Банков. Фирмата е сертифицирана за производство на оръжие по стандартите на НАТО. Предприятието произвежда основно боеприпаси за средно и малокалибрено огнестрелно оръжие (85% от продажбите за 2016 г.), взриватели (15% от продажбите) и по-малко бройки стрелково оръжие (под 1% от продажбите). Почти цялата продукция се изнася основно за Азия (65%), Европа (15%), Африка и Близкия изток (15%).
През 2011-а Банков стана най-големият акционер в Тексимбанк. Сделката по придобиването на 33% от капитала й бе одобрена от БНБ. По времето на социализма "Тексим" беше една от най-големите външнотърговски фирми. Тя беше собственик на част от корабите на морския ни флот и основа първия завод за бутилиране на кока-кола в бившия социалистически лагер. "Тексим" беше и един от основните посредници в оръжейните сделки на тогавашната власт и вероятно още оттогава са завързани много от контактите в бранша. В края на 60-те години комунистическата партия разби групата, а основателят на "Тексим" Георги Найденов беше даден на съд. През 1992-а той се върна в България и на практика създаде Тексимбанк.
"Кинтекс"
"Кинтекс" е основана през 1966 г. като специализирано предприятие за търговия с военна продукция. През 1992 г. тя е преобразувана в еднолично акционерно дружество – собственост на държавата. Занимава се с износ и внос на оръжие, на боеприпаси, бойна и специална техника за нуждите главно на Министерството на отбраната и МВР, както и на сродни държавни учреждения. Посредничеството и в интерес на частни български фирми се практикува сравнително отскоро по идея на бившия икономически министър Божидар Лукарски.
