Фирми не могат да наемат контейнери за превоз на стоки, адвокати осъмват с отрязан достъп до лаптопите си, производствена линия не е в състояние да забърка шоколад. Това са само част от проблемите, причинени от сериозните кибератаки през 2017-а. Едри мултинационални компании – от Mondelez и Moller-Maersk до Reckitt Benckiser и FеdEx, бяха принудени да известят акционерите си, че вирусът "NotPetya" е "пробил" балансите им, нанасяйки загуби за милиони долари. И в крайна сметка може да редуцира и прогнозните им годишни печалби.
Като цяло цената на киберсигурността на фирмите се е повишила с 22.7% през миналата година – до средно 11.7 млн. щ. долара, в резултат на множеството успешни набези на хакерите. Броят на пробивите е нараснал с 27.4% на годишна база, по данни на института Ponemon. Резултатът се базира на 2182 анкети в 254 дружества от седем държави.
Цените на хакерските атаки варират значително в зависимост от вида на пробива в съответната фирма, нейния размер, сектор и държава, в които работи, и доколко добре е била подготвена тя за набега. Например щетите от пробивите в Щатите през 2017-а се оценяват на грубо 7.5 млн. долара срещу "едва" около 1.5 млн. долара в Бразилия. Най-големи са пораженията от хакерските атаки в сектора на здравеопазването, оценявани на близо 800 щ. долара на човек. Най-ниска цена е платил публичният сектор – приблизително 70 щ. долара.
Най-щателен анализ е бил направен на щетите от кражбата на данни и на информация за потребителите. Такъв е случаят с щатската рейтингова компания Equifax, от която хакери отмъкнаха персонална информация, включително и номерата на социалните осигуровки на 144 млн. американци и на хиляди британски клиенти. При атаката срещу Yahoo пък бяха откраднати подробности за над един милиард сметки.
Основателят на института Ponemon – Лари Поунимън, коментира, че хакерите непрекъснато разнообразяват подхода си и все по-често прилагат деструктивни техники, чрез които лишават бизнеса от ценна информация. Атаките срещу откуп, при които крадците криптират компютърните файлове и искат пари, за да предоставят ключа за декодиране, са се удвоили по количество и вече са 27% от всички инциденти.
Други експерти по киберсигурност пък предупреждават, че хакерите могат да предизвикат хаос и без да крадат или да изтриват информация, а просто като вкарат погрешни данни в системата, с което да принудят компаниите да започнат проверки доколко верни и интегрирани са техните отчети.
Щетите от кражбата на данни се увеличават, ако е засегната и трета страна, ако фирмата има развита сателитна мрежа или използва активно мобилни платформи.
За да парират хакерите, компаниите трябва да сегментират мрежите си, така че когато крадците нападнат данните, те да не могат да отмъкнат всичко. Друга охранителна мярка е фирмите да инвестират в създаването на свободни мощности в системите си и да не третират "излишъците" като добър, а като жизнено необходим начин за справяне с криминални атаки.
На фона на толкова много несигурност бизнесът се обръща все по-често за защита и към застрахователния пазар срещу киберпрестъпления. Макар че едва прохожда, застрахователите са готови да поемат значителни рискове. Някои дори разширяват застрахователните си политики за защита на фирмените директори за взетите от тях решения за сигурността и за отговора им на пробивите. Просто защото когато фирмената дейност спре, отговорност в момента се търси от членовете на директорските бордове, а не от екипите по информационни технологии.
Последната жертва на киберпрестъпниците е главният изпълнителен директор на Equifax, който подаде оставка след атаките срещу компанията. Колегите му пък се чувстват все по-неспокойни, че пробивите не само ще навредят на фирмата им, но и на самите тях.
