През последната седмица всички съдилища "засекретиха" присъдите, с които пращат в затвора извършителите на престъпления. Основанието: влезлите в сила от 5 ноември промени в Наказателнопроцесуалния кодекс, с преходните разпоредби на който бе изменен и Законът за съдебната власт.
Нововъведението бе предложено в разгара на юли, дни преди лятната отпуска на депутатите – буквално в последния момент между първо и второ четене на проекта за промени в НПК. Негови автори са шефът на правната комисия в парламента Данаил Кирилов и две депутатки от ГЕРБ. Те поискаха ефективните присъди вече да не се публикуват – като част от "комплексния подход", с който държавата бори бягството от правосъдие.
Благодарение на тази поправка сега законът казва, че на незабавно публикуване в интернет подлежат всички актове на съдилищата, "с изключение на тези по наказателни дела, с които подсъдимият е осъден да изтърпи съответно наказание". – т.е. ефективните присъди. А тези, които са от последна инстанция и не подлежат на друго обжалване, ще могат да видят бял свят едва след "получаване на уведомление от прокурора, че са предприети действия по привеждането им в изпълнение".
Промяната бе прокарана покрай множеството други скандални изменения в НПК и някак не успя да се набие на очи до началото на ноември, когато поправките в закона влязоха в сила. Тогава, въз основа на променения закон, комисията "Професионална квалификация и информационни технологии" към Висшия съдебен съвет разпрати указания до съдилищата да свалят ефективните присъди от сайтовете си. И те го направиха.
Ситуацията, в която държавата изпадна обаче, е повече от абсурдна. Защото последицата от това "нововъведение" в закона е, че сега реално само престъпниците ще знаят на какво точно са осъдени.
Първо, защото присъдите винаги се четат публично. Подсъдимите ще са в залите и ще чуват на какво са осъдени. А дори да ги няма – адвокатите им ще са там. Освен това когато съдът се произнася след заседанието си, той не само не може да крие решението от защитата – длъжен е да го съобщи. А оттам нататък пътят до границата е на един телефон разстояние…
Новата ситуация обаче създава реална опасност решенията и присъдите по ключови дела никога да не видят бял свят. И така да останат със "заметени" под килима мотиви – като тези, с които един вече бивш следовател например бе уличен в провокация към подкуп. Или превратното тълкуване на закона от някой съдия да остане скрито за обществото.
Как ще стане ли? Ами простичко е. Вижда се от закона и от препоръчания от ВСС алгоритъм, по който ще става оповестяването на ефективните присъди след влизането им в сила.
Според указанията на ВСС, след като се произнесе окончателното решение по делото (например от ВКС), то ще се връща обратно в първоинстанционния съд (N-ския районен съд, примерно). Той пък ще праща присъдата на съответната N-ска прокуратура за изпълнение. И едва след като получи от прокурора заветното уведомление, че действията по задържането на осъдения вече са предприети, първоинстанционният съд ще може да публикува присъдата. Пак след получаване на такива уведомления ще могат да пускат в интернет решенията си и горните инстанции.
В този алгоритъм обаче срокове няма. Кога ще изпрати уведомление до съда очевидно ще зависи от преценката на N-ския прокурор. Пак той ще решава дали "предприети действия по привеждането на присъдите в изпълнение" означава осъденият вече да е доставен в затвора, или само да му е пратена призовка да се яви доброволно. А ако се чака бегълците да бъдат хванати и чак тогава да им се публикуват присъдите – това в някои случаи ще означава просто… никога.
Няма и срок, в който първата инстанция ще уведомява горните. Така и N-ският съдия може да се замотае колкото прецени, ако сметне, че изискването за "незабавно" публикуване важи само за останалите съдебни актове и че законът изрично изключва ефективните присъди от тази незабавност.
А няма и предвидени наказания, ако N-ският прокурор или N-ският съдия се "разсеят" – дори за няколко години…
Всъщност новата разпоредба само на пръв поглед изглежда напълно безсмислена. Но тя си има дълбок смисъл: да крие. Само че не от престъпниците, а от всички останали…
