Тази седмица е последната, която аз наричам подготвителна. В понеделник започват събитията от програмата на председателството. Благодаря на целия екип, който работи усилено през тези шест месеца, откакто приехме рамката на нашите приоритети. Анализирали сме къде ще приключи Естония и откъде поемаме ние“. Това заяви министър Лиляна Павлова по време на конференцията „Българското Председателство на Съвета на ЕС 2018“ на Фондация „Ханс Зайдел“ – България и Института за Публична Политика в „Гранд хотел София“ в петък.
Следващата седмица в София пристига делегация от Европейския парламент начело с президента на ЕП Антонио Таяни за двустранна среща с българския премиер Бойко Борисов и съвместно заседание с българския парламент, допълни Лиляна Павлова.
„България се обединява около четири приоритета: Бъдещето на Европа, Сигурност и стабилност, приобщаване на Западните Балкани, Дигитална икономика и единен цифров пазар“, подчерта тя.
По думите на министър Павлова, младите европейци и социално-икономическото развитие на ЕС са много важен приоритет, защото дебатът за бъдещата Многогодишна финансова рамка трябва да се проведе именно в София. „Необходимо е да си зададем въпросите: Каква Европа искаме? Какъв бюджет искаме? За съжаление този бюджет стартира на минус заради излизането на Великобритания. Каква бъдеща кохезионна политика искаме? Какви традиционни политики искаме? Аз защитавам българската позиция, че трябва да търсим обединението, свързването. Този дебат няма да е лесен, но България ще настоява за продължаване на кохезионната политика и общата селскостопанска политика“, заяви Лиляна Павлова.
Тя се спря на т. нар фонд „Сигурност“, насочен към Африка и към хората, които търсят убежище на територията на ЕС. „Ако искаме сигурност, стабилност и по-добра защита на границите, не можем да се ангажираме само с последствията. Важно е да бъдем на място и да решаваме проблемите на място“, обясни министърът.
Вторият приоритет на Българското председателство е „Сигурност и стабилност“. „Трябва да намерим правилно решение за охрана на външните граници и да осигурим спазването на върховенството на закона вътре в държавите в ЕС“, подчерта Лиляна Павлова.
Приобщаването на Западните Балкани е специфичният българският принос в рамката на нашите приоритети. По думите ѝ, България може и е призвана да оглави едно Балканско председателство. Страната е изминала дълъг път, реформирала се е до пълноправен член на Европейския съюз и сега трябва помогне и на съседите си да минат по своя път. „Без Западните Балкани Европа няма да е цяла, мирът и сигурността на Балканите са важни за мира и сигурността в Европа“, категорична беше министър Павлова.
„Подчертавам, че не искаме да даваме фалшиви обещания за дата на присъединяване, но настояваме за честна позиция и честен анализ на постиженията и изискванията към държавите от региона. Едни са много напреднали, други трябва да наваксат, но ние трябва да ги подкрепим“, заяви тя.
Според нея и икономическото, и геостратегическото значение на Балканите минава през свързаността – чрез транспорта, дигиталните технологии, енергийната диверсификация и не на последно място – образованието. „Ще работим за европейска перспектива, сигурност и стабилност и свързаност на Западните Балкани. Надяваме се усилията ни да намерят своя важен завършек на Срещата на върха на държавните ръководители през май, когато да се обединим зад една силна политическа декларация, която да бъде съпътствана с конкретни действия. Трябва да има равни критерии както за влизането в ЕС, така и за влизането в Шенген – който е изпълнил критериите, да получава право на членство“, посочи още министър Лиляна Павлова.
Четвъртият приоритет на Българското председателство са дигиталната икономика и единния цифров пазар, както и дигиталните умения. „Дигиталният дневен ред беше приоритет на Естонското председателство. Надяваме се единния цифров пазар да стартира по време на Българското председателство, да стартираме свободния поток на данни, да продължим с електронната сигурност, да създадем единния Кодекс на комуникации“, отбеляза министърът за Българското председателство.
„Дигиталният дневен ред вече е обособен и като самостоятелен допълнителен пакет. Надяваме се благодарение на българския еврокомисар Мария Габриел България да бъде двигател в развитието му“, завърши Лиляна Павлова.
