Животът през розовите прозорци на “Дондуков“ 1

пред сградата на Министерски съвет – Дондуков 1 родители

Александър Маринов

 

Министерството на труда и социалната политика публикува неотдавна отчета за 2016-а за изпълнение на актуализираната Национална стратегия за демографско развитие (2012-2030 г.). Подробен анализ на стратегията бе представен в "БАНКЕРЪ" преди три години, затова тук ще обърнем внимание на един привидно частичен, но важен въпрос – как се отчита пред обществото изпълнението на стратегически правителствени документи. Особено  по такъв болезнен проблем  като демографската криза.

Ако надникнем в сайта на Министерския съвет (в рубриката "Решенията накратко"), бие на очи представянето на въпросния отчет с две

крещящо оптимистични заглавия

"Средната продължителност на живота в България се увеличава до 74.7 години" и "Детската смъртност е на най-ниското си ниво през този век". В краткия текст отдолу категорично преобладават "добрите новини": например, "детската и общата смъртност намаляват, а по отношение на стандарта и качеството на живот на населението се наблюдават позитивни промени". За да не би някой да не се сети, че заслугата за това небивало благоденствие е на ГЕРБ под мъдрото ръководство на премиера Бойко Борисов, изрично е посочено, че "за периода 2008-2016 г. общият доход средно на лице от домакинство се увеличава близо 1.5 пъти."

Ако обаче разлистим обемистия и професионално подготвен отчет, установяваме съвършено друга картина на действителността извън уютните стени на "Дондуков" 1. Буквално от всяка страница на документа струи тревога не само заради неблагоприятната актуална ситуация, а главно заради крайно мрачните средносрочни и дългосрочни перспективи.

Ето само някои констатации и изводи, останали "незабелязани" от пиарите на правителството. В доклада се прави обобщението, че "с голям дългосрочен негативен ефект остават отрицателният естествен прираст на населението, ниската раждаемост, високото равнище на общата смъртност, остаряването на населението, обезлюдяването на населени места и райони, възпроизвеждането на различни социални неравенства".

Средната възраст на населението в България е сред най-високите не само в ЕС, но и в света. През 2016-а сме намалели с 42 596 души – за сравнение, в 18 от 28-те страни от съюза населението се е увеличило, а ние сме сред петте с най-голямо намаление. Всички области у нас имат отрицателен естествен прираст – най-нисък в столицата, а най-висок в областите Видин, Монтана и Кюстендил. В седем области населението намалява с над 10 на 1000 души само за 12 месеца.

Една от причините за крайно неблагоприятната картина е ясно изразената тенденция на спад на броя на жените във фертилна възраст (15-49 г.) – спрямо предишната година те са намалели с над 22 хил., а спрямо 2011-а – с над 111 хиляди. Иначе казано,

все по-малко са жените, способни да раждат

Запазват се и тенденцията за увеличаване на броя на децата, родени от майки под 16 и над 40-годишна възраст.

Броят на умрелите лица през 2016-а е 107 580 души. Наистина, в сравнение с 2016-а, има малък спад (с 2%), но нивото на общата смъртност в нашата държава продължава да е твърде високо и не се променя съществено през последните 10 години. България е на първо място в ЕС с най-висок коефициент на смъртност (15.1 на хиляда), при 10.0 средно за общността. Друг неблагоприятен факт е увеличаването на показателя за преждевременната смъртност (относителният дял на умрелите под 65-годишна възраст от цялото население).

Тревожно е положението и при възпроизводството на трудоспособното население – към края на 2016-а всеки 100 лица, излизащи от трудоспособна възраст, са замествани от 63, влизащи в трудоспособна възраст. Показателно е, че през 2001-а 100 лица, излизащи от трудоспособна възраст, са били замествани от 124 младежи. През миналата година. броят на трудоспособното население намалява с почти 45 хил. души, или с 1.0% спрямо 2015-а.

Един от фрапиращите изводи в доклада, илюстриращ провала на държавната политика, е, че "след 2001 г.

липсва достоверна информация

за общата заболеваемост на населението, за нейната структура и за интензитета й по възрастови групи поради липсата на адекватна система за контрол на медицинската информация след настъпилите през периода промени в структурата и организацията на системата на здравеопазване". В същото време е установено, че най-съществено влияние върху здравето на гражданите имат социално-икономическите фактори на окръжаващата среда (50%), следвани от начина на живот на отделния човек, семейството, групите и обществото (20%), а въздействието на здравната система върху индивидуалното, груповото и общественото здраве е в рамките на едва 10 процента. Толкова по въпроса за ефективността на здравната ни система.

Що се отнася до любимата теза на правителството – за неотклонното повишаване на доходите на населението, в отчета наистина има такава констатация, взаимствана от проучванията на Националния статистически институт. В случая не бива да се пропуска фактът, че наред с нарастването на средния доход на лице от домакинство с 1,5 пъти от 2008 до 2016-а за същия период е установено увеличение на  разходите на домакинствата точно с толкова.

Въпреки твърденията за подобряване на качеството на живота, истината е, че у нас въобще не съществува методика за неговото измерване и на практика всички подобни твърдения се основават на ръста на брутния вътрешен продукт. Необходимо е да се напомни обаче, че още през 2011-а Европейският парламент изтъкна, че този показател сам по себе си не е достатъчен за измерването на обществения прогрес, на устойчивостта на околната среда, ефикасното използване на ресурсите, социалното приобщаване и социалния напредък.

Накрая, розовата картина, с която ни облъчват управляващите, е доста помрачена от публикуваните преди дни данни на Евростат, според които 550 хиляди деца на възраст под 18 години в България са живели в риск от бедност и социално изключване през 2016-а –  около 45% от населението в тази възрастова група, докато средният дял на заплашените от бедност деца в ЕС е 26 на сто. В тежки материални лишения у нас живея 34% от населението и по този показател отново сме "първенци" в съюза като ни следват Румъния (27%) и Гърция (22%). В същото време този дял в Швеция е 0,7%, във Финландия – 2%, в Естония – 4,5 процента. Нещо повече – за разлика от общата за Евросъюза тенденция за подобряване на посочения показател, у нас той се влошава през последните години.

Ето тази картина, уви, остава скрита от оптимистичните погледи през розовите прозорци на „Дондуков“ 1.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Трябва ли да се въведе таван на надценките на основните хранителни продукти?

Подкаст