Александър Маринов
Министерството на труда и социалната политика публикува неотдавна отчета за 2016-а за изпълнение на актуализираната Национална стратегия за демографско развитие (2012-2030 г.). Подробен анализ на стратегията бе представен в "БАНКЕРЪ" преди три години, затова тук ще обърнем внимание на един привидно частичен, но важен въпрос – как се отчита пред обществото изпълнението на стратегически правителствени документи. Особено по такъв болезнен проблем като демографската криза.
Ако надникнем в сайта на Министерския съвет (в рубриката "Решенията накратко"), бие на очи представянето на въпросния отчет с две
крещящо оптимистични заглавия
"Средната продължителност на живота в България се увеличава до 74.7 години" и "Детската смъртност е на най-ниското си ниво през този век". В краткия текст отдолу категорично преобладават "добрите новини": например, "детската и общата смъртност намаляват, а по отношение на стандарта и качеството на живот на населението се наблюдават позитивни промени". За да не би някой да не се сети, че заслугата за това небивало благоденствие е на ГЕРБ под мъдрото ръководство на премиера Бойко Борисов, изрично е посочено, че "за периода 2008-2016 г. общият доход средно на лице от домакинство се увеличава близо 1.5 пъти."
Ако обаче разлистим обемистия и професионално подготвен отчет, установяваме съвършено друга картина на действителността извън уютните стени на "Дондуков" 1. Буквално от всяка страница на документа струи тревога не само заради неблагоприятната актуална ситуация, а главно заради крайно мрачните средносрочни и дългосрочни перспективи.
Ето само някои констатации и изводи, останали "незабелязани" от пиарите на правителството. В доклада се прави обобщението, че "с голям дългосрочен негативен ефект остават отрицателният естествен прираст на населението, ниската раждаемост, високото равнище на общата смъртност, остаряването на населението, обезлюдяването на населени места и райони, възпроизвеждането на различни социални неравенства".
Средната възраст на населението в България е сред най-високите не само в ЕС, но и в света. През 2016-а сме намалели с 42 596 души – за сравнение, в 18 от 28-те страни от съюза населението се е увеличило, а ние сме сред петте с най-голямо намаление. Всички области у нас имат отрицателен естествен прираст – най-нисък в столицата, а най-висок в областите Видин, Монтана и Кюстендил. В седем области населението намалява с над 10 на 1000 души само за 12 месеца.
Една от причините за крайно неблагоприятната картина е ясно изразената тенденция на спад на броя на жените във фертилна възраст (15-49 г.) – спрямо предишната година те са намалели с над 22 хил., а спрямо 2011-а – с над 111 хиляди. Иначе казано,
все по-малко са жените, способни да раждат
Запазват се и тенденцията за увеличаване на броя на децата, родени от майки под 16 и над 40-годишна възраст.
Броят на умрелите лица през 2016-а е 107 580 души. Наистина, в сравнение с 2016-а, има малък спад (с 2%), но нивото на общата смъртност в нашата държава продължава да е твърде високо и не се променя съществено през последните 10 години. България е на първо място в ЕС с най-висок коефициент на смъртност (15.1 на хиляда), при 10.0 средно за общността. Друг неблагоприятен факт е увеличаването на показателя за преждевременната смъртност (относителният дял на умрелите под 65-годишна възраст от цялото население).
Тревожно е положението и при възпроизводството на трудоспособното население – към края на 2016-а всеки 100 лица, излизащи от трудоспособна възраст, са замествани от 63, влизащи в трудоспособна възраст. Показателно е, че през 2001-а 100 лица, излизащи от трудоспособна възраст, са били замествани от 124 младежи. През миналата година. броят на трудоспособното население намалява с почти 45 хил. души, или с 1.0% спрямо 2015-а.
Един от фрапиращите изводи в доклада, илюстриращ провала на държавната политика, е, че "след 2001 г.
липсва достоверна информация
за общата заболеваемост на населението, за нейната структура и за интензитета й по възрастови групи поради липсата на адекватна система за контрол на медицинската информация след настъпилите през периода промени в структурата и организацията на системата на здравеопазване". В същото време е установено, че най-съществено влияние върху здравето на гражданите имат социално-икономическите фактори на окръжаващата среда (50%), следвани от начина на живот на отделния човек, семейството, групите и обществото (20%), а въздействието на здравната система върху индивидуалното, груповото и общественото здраве е в рамките на едва 10 процента. Толкова по въпроса за ефективността на здравната ни система.
Що се отнася до любимата теза на правителството – за неотклонното повишаване на доходите на населението, в отчета наистина има такава констатация, взаимствана от проучванията на Националния статистически институт. В случая не бива да се пропуска фактът, че наред с нарастването на средния доход на лице от домакинство с 1,5 пъти от 2008 до 2016-а за същия период е установено увеличение на разходите на домакинствата точно с толкова.
Въпреки твърденията за подобряване на качеството на живота, истината е, че у нас въобще не съществува методика за неговото измерване и на практика всички подобни твърдения се основават на ръста на брутния вътрешен продукт. Необходимо е да се напомни обаче, че още през 2011-а Европейският парламент изтъкна, че този показател сам по себе си не е достатъчен за измерването на обществения прогрес, на устойчивостта на околната среда, ефикасното използване на ресурсите, социалното приобщаване и социалния напредък.
Накрая, розовата картина, с която ни облъчват управляващите, е доста помрачена от публикуваните преди дни данни на Евростат, според които 550 хиляди деца на възраст под 18 години в България са живели в риск от бедност и социално изключване през 2016-а – около 45% от населението в тази възрастова група, докато средният дял на заплашените от бедност деца в ЕС е 26 на сто. В тежки материални лишения у нас живея 34% от населението и по този показател отново сме "първенци" в съюза като ни следват Румъния (27%) и Гърция (22%). В същото време този дял в Швеция е 0,7%, във Финландия – 2%, в Естония – 4,5 процента. Нещо повече – за разлика от общата за Евросъюза тенденция за подобряване на посочения показател, у нас той се влошава през последните години.
Ето тази картина, уви, остава скрита от оптимистичните погледи през розовите прозорци на „Дондуков“ 1.