Предложенията за промените в конституцията са възторжена демагогия. Това заяви в предаването "Преди всички" бившият председател на парламента Михаил Миков:
Става въпрос за възторжена демагогия и краен популизъм с тези промени в Конституцията. Нищо няма да произтече. Става въпрос за една дискусия, която въвежда в заблуждение хората, които живеят основателното усещане за прехода, в който имаше много измами, много престъпления, разграбване на държавното имущество, но в крайна сметка нито средството е годно за възстановяване на тези резултати, нито пък то ще доведе до някакъв кой знае какъв ефект.
Има един прост въпрос – с какво тежестта на подкупа, на длъжностното присвояване, на длъжностното престъпление, на документната измама при приватизацията има по-голяма обществена опасност, отколкото това, да речем, при обществените поръчки и концесиите или при някое друго престъпление, свързано с някакъв друг икономически процес. Това е основният въпрос. Аз отговор не мога да намеря, разумен, да не говорим, че единствените престъпления, за които няма давност, това са престъпленията против мира и човечеството, но те много ясно са очертани в международни актове. Докато тук, когато кажеш ти по повод приватизацията, в Наказателния кодекс няма специална материя за престъпления, свързани с приватизацията, с малки изключения.
Другото означава да приемам, че този процес е бил престъпен, но тогава последиците трябва да се лекуват по друг начин. Ако приемем, че е така, би трябвало да има гражданско-правни последици, защото се получава парадокс. Включително имаше такива изявления, че няма да се търси възстановяване на гражданско-правните последици единствено и само давността ще бъде промяна в Конституцията по отношение на субектите, които са подпомогнали този процес, а не на тези, които са се възползвали.
Миков коментира и смяната на председателя на Народното събрание:
Какъв е ефектът от това, какво се случва, когато има такъв тип промени? Вие знаете, че и предишно Народно събрание е имало такива случаи – случая с професор Герджиков като председател. В крайна сметка това води до определени движения в политическите пластове и то най-вече в мнозинството. Това е моето мнение. Иначе постъпката на господин Главчев несъмнено не съответства на нормалното функциониране на парламента, не съответства на парламентарните практики за отношения между опозиция – мнозинство и опозиция и мястото на председателя, който трябва да бъде в средата, да балансира, а не да взема страна. Както и да оценявам в крайна сметка опозицията, трябва да се търси всяка възможност да реализира някаква атака и в случая това стана.