ВХОД / РЕГИСТРАЦИЯ

ЗаИкономическите Страници

Падна първото препятствие за мегаремонтите в жп сектора

21.11.2017 Капиталд, КЗК отхвърли жалбите, които спираха поръчките за модернизация на жп трасето от Елин Пелин до Септември, чиято стойност е близо 1.4 млрд. лева

След приключването на ремонтните дейности влаковете ще се движат със скорост до 160 км. в час.

Още по темата

Кабинетът раздаде ударно близо 280 млн. лв. за транспортни проекти

Над 158 млн. лв. са одобрени за разширението на пътя Калотина – София, други 85 млн. лв. отиват за улични ремонти във Варна, а НКЖИ получава 35 млн. лв., за да довърши няколко жп проекта

11 окт 2017

Започна ремонтът на жп отсечката Скутаре – Оризово за 70 млн. лв.

Изпълнител е "Трейс", а трасето е част от линията Пловдив – Бургас и трябва да бъде готово до 2019 г.

30 авг 2017

Жалби временно спряха два жп търга за 1.4 млрд. лв.

И компании, видели проблеми в поръчките, са участвали в строителството на метрото с еднакви партньори

9 авг 2017

Жалбите, които спъваха двете големи обществени поръчки за модернизация на жп участъците Елин Пелин – Костенец и Костенец – Септември, са отхвърлени от Комисията за защита на конкуренцията. Така повече от четири месеца след старта процедурите за избор на изпълнители на обща стойност над 1.3 млрд. лв. могат най-сетне да продължат, ако не бъде сезирана и втората инстанция – Върховният административен съд.

Търговете бяха блокирани в началото на август от дружествата "Инженеринг груп 04" и "Интерпром", като и двете оспориха самото решение на Националната компания "Железопътна инфраструктура" (НКЖИ) за откриването на поръчките. "Инженеринг груп 04" се прицели в проекта за Елин Пелин – Костенец, чиято стойност е 1 млрд. лв. без ДДС, а "Интерпром" атакува надпреварата за трасето до Септември, за което са предвидени още 361 млн. лева.

Различни жалби – сходни твърдения

От решенията на КЗК, които бяха публикувани съответно на 1 и на 14 ноември, се вижда, че двете фирми излагат в жалбите си доста сходни доводи. Възраженията им са към редица детайли, които стандартно се ползват за отстраняване на конкуренцията: липса на по-дълъг срок за подготвяне на оферти, спорни основанията за отстраняване на кандидати от процедурата, неясно определен обект за изпълнение, ограничителни изискванията към опита на екипа, порок в одобрената от възложителя методика за оценка на предложенията и редица други.

Голяма част от недоволството на жалбоподателите е към поставените условия за техническите и професионални способности, на които следва да отговарят участниците в процедурата. Според тях те са необосновано завишени и обективно несъобразени с възможностите на огромен кръг от компании, извършващи дейности в сектора на жп строителството в България.

В случая става дума най-вече за изискването всеки от ключовите експерти на участниците да притежава професионален опит в изпълнението на най-малко "един завършен обект за ново строителство и/или модернизация и/или реконструкция на железопътна инфраструктура по смисъла на Закона за железопътния транспорт или еквивалент за скорост на пътническите влакове равна или по-голяма от 160 км/ч". Проблемът с това изискване е, че подобни дейности се извършват у нас едва от няколко години и няма как фирмите да имат нужния опит. На практика само онези, които са получили предишните поръчки, ще могат да изпълняват такива и в бъдеще. А досега сред изпълнителите на такива договори с НКЖИ са "Водстрой 98", "Трейс груп холд", "Енергоремонт холдинг", българско-унгарският консорциум "Келет – АБ", "СК 13 Трансстрой", ПСТ и др. Другият вариант ще бъде намирането на външен партньор, както направиха много от компаниите в първия период.

КЗК обаче намира, че е допустимо поставянето на по-строги изисквания, които имат за цел да гарантират качество и надеждност на извършваното строителство, модернизация и реконструкция на железопътната инфраструктура. "При това положение самите участници преценяват дали са готови и могат да се справят с поръчката и дали са съгласни с предварително заложените условия, тъй като откриването и реализирането на обществената поръчка цели на първо място да удовлетвори възложителя и неговите в случая специфични нужди, а самият възложител не може и не е задължен да се съобразява с персоналните възможности и желания на всяка
фирма, евентуален участник в процедурата", пише в решението на комисията. КЗК се позовава и на досегашната си практика, когато е приемала за обосновани подобни ограничения.

Кой обжалва

"Интерпром" и "Инженеринг груп 04" не са съвсем непознати – те са си партнирали в обединение за доизграждане и модернизация на ВиК мрежата в Костинброд. Освен това дружествата са участвали и в строителството на части от столичното метро. "Интерпром", чийто собственик е Калоян Теодосиев, работи по отсечката от бул. "Джеймс Баучер" до "Хладилника", а "Инженеринг груп 04" на Пламен Тенев – по трасето до бизнес парка.

Засега е известно, че по-голямата процедура – за участъка Елин Пелин – Костенец, продължава напред със събирането на оферти от потенциалните изпълнители, тъй като според регистъра на Върховния административен съд "Инженеринг груп 04" не е оспорил решението на КЗК.

"Интерпром" обаче все още има време да подаде жалба пред висшите магистрати. Но дори и в този случай да се мине гладко, никак не е сигурно, че търговете ще приключат скоро. След събирането на офертите отстранените или загубили в крайното класиране кандидати имат редица възможности за обжалване. Така поръчката най-вероятно ще бъде дадена окончателно догодина, когато се очаква да е бумът и в други програми.

…………….

 

Три фирми искат поддръжката на светофарите в София

21.11.2017 Капитал, Според сметките на Столичната община поддръжката ще струва 80 хил. лв. на месец, въпреки че в момента струва по 40 хил. лв.

Още по темата

София ще плати 14 млн. лв. за поддръжка на светофари

Договорът ще е за четири години, а към кандидатите няма финансови изисквания – 29 авг 2017

Като в щастливия соц

Седмица след публикуването на одитa на управлението на Центъра за градска мобилност в София общината все още не е коментирала резултатите от него

27 май 2017

Съмнителни софийски свръзки

Как общината дава 15 млн. лв. от публични търгове за транспорт и паркиране на свързани фирми – 21 авг 2015

Три познати кандидата участват в търга за поддръжка на светофарите в София, която според сметките на Столичната община ще струва 14 млн. лв. за следващите четири години. Това са "Телелинк", обединение на строителната компания "Трейс груп холд" и консорциум между "Ю Ти Ай груп" АД и "Иновативни трафик системи" АД.

И трите фирми са редовни участници във всички обществени поръчки за системи, които обслужват трафика. Чест победител са "Ю Ти Ай груп" АД и "Иновативни трафик системи" АД, които и в момента изпълняват четиригодишен договор за поддръжка на светофарите в столицата. През лятото "Иновативни трафик системи" АД спечели и договор за монтиране на датчици за приоритетно преминаване на трамваи през 20 кръстовища в града на стойност 250 хил. лв.

Новата поръчка включва обслужване на 366 светофарни уредби, 41 пешеходни светофара и 100 кръстовища със зелена вълна, както и видеокамери на 197 кръстовища. Фирмата ще трябва да поддържа и системите за управление на трафика и приоритизация на градския транспорт, както и евентуално да ги разширява. Според условията максималната цена за месечна поддръжка на светофарната система в София е 80 хил. лв. на месец. Настоящият договор на "Консорциум Ю Ти Ай груп – Иновативни трафик системи" за тази дейност, който е подписан през 2013 г., е за двойно по-малка сума – 40.4 хил. лв. месечно.

Възможно е в новия търг да останат само два от участниците. Според протокола на Столичната община "Телелинк" не са доказали, че в последните три години са изпълнявали сходен проект, въпреки че са участвали в проектите за модернизация на кръстовища в София, Пловдив и Плевен.

"Модернизацията" на кръстовища в София започна през 2012 г., макар и резултатите от нея все още да не са напълно ясни. Парите бяха насочени основно по два проекта. Първият беше за интелигентна система за управление на трафика, която беше изградена от "Телелинк" в периода 2015-2016 г. за 8 млн. лв. и трябваше да дава приоритет на градския транспорт на основни кръстовища. Вторият проект беше на "Ю Ти Ай груп – Иновативни трафик системи", които изградиха светофарните уредби с бутони за пешеходци. И двете системи видимо все още не работят напълно.

……………..

Над 400 млн. лв. за малки и средни предприятия догодина

21.11.2017 03:00; Албена Арабаджиева 2964;0;

 

Сътрудничество между бизнеса и научните среди, както и изграждането на лаборотарии са част новите мерки. СНИМКА: 24 часа

Пари ще се отпускат за иновации, технологично обновление, онлайн платформи

Процедури на обща стойност около 207 млн. евро, или 404 млн. лв. за малки и средни предприятия предстои да се открият по Оперативна програма “Иновации и конкурентоспособност” през 2018 г.

Напредъкът по програмата до момента, както и бъдещето ѝ развитие бяха представени от зам.-министъра на икономиката Александър Манолев, Ивелина Пенева – директор на изпълняващия орган Главна дирекция “Европейски фондове за конкурентоспособност”, и нейния заместник Калин Маринов.

Към днешна дата

това е една от

най-добре работещите

оперативни програми

в България. 600 компании вече са реализирали проекти благодарение на нея. Усвоеният ресурс по програмата е 1,570 млрд. лв, което е 63% от общия бюджет. До момента са сключени 1461 договора, голяма част от които все още се изпълняват.

Министерството на икономиката се стреми да насърчава още компании от малкия и средния бизнес да се възползват от оперативната програма. Откриват се процедури, а целта на изпълняващите органи е те да достигнат най-вече до фирмите, които не са се възползвали от финансиране досега.

Въпреки че програмният период приключва през 2020 г., процедурите няма да спрат веднага, а суми ще се изплащат до 2023 г. Удължаването на периода е предвидено от Европейската комисия, тъй като оперативната програма реално започна да се изпълнява през 2015 г., по-късно от обявения предварително старт.

Икономическото министерство предвижда разработването на механизми, които да доведат до по-лесно достигане на средствата до бенефициентите и да улеснят кандидатстването. Те са свързани с намаляването на административната тежест, което е и един от основните приоритети в политиката на цялото правителство. Ще се търси баланс, така че да не се стигне до злоупотреби с програмата заради липса на документи.

До края на годината стартират две нови ваучерни схеми. Първата е свързана с повишаването на технологичното равнище на малките и средните предприятия. Чрез нея ще се улесни достъпът им до цифровите ноу-хау технологии и дигитализацията.

Идеята идва от българските търговски аташета в чужбина. По техни наблюдения има много български компании с модерно производство, но недостатъчно съвременни средства за търговия, което затруднява контакта им с чужди фирми и клиенти.

Схемата предлага ваучери на стойност между 20 и 50 хил. лв., които да бъдат инвестирани в изграждането на сайтове, приложения и платформи за онлайн продажба. Първоначалният общ бюджет за тази схема е 5 млн. лв., но ако е достатъчно жизнеспособна, занапред той може да бъде увеличен.

Втората ваучерна схема цели да улесни компании, които искат да излязат на фондовата борса. Разходи до 50 хил. лв. ще бъдат покрити, така че фирмите да могат да се подготвят за емитиране на ценни книжа и първичното им предлагане на борсата.

Най-много процедури догодина ще се открият по първа приоритетна ос на Оперативната програма “Технологично развитие и иновации”. Програма с продължение е изграждането на “София Тех парк”, за втория етап от развитието му са предвидени около 40 млн. лв.

По време на предишния програмен период бе осъществен първият етап на проекта. Той беше фокусиран основно върху изграждането на инфраструктура и закупуването на оборудване.

С втория етап на проекта тази база ще бъде надградена и доразвита. Очаква се обаче новото проектопредложение да е с по-различна концепция, насочена по-скоро към финансиране на дейности, които да доведат до по-голяма жизненост на “София Тех парк”.

 

СНИМКА: 24 часа

В края на следващата година започва и програма

за стимулиране

на внедряването

на иновации в

предприятията

Тя е продължение на програмата за разработване и ще използва спестения от нея ресурс. Към момента той е 1,17 млн. лв., а определеният твърд бюджет е 107,4 млн.

Част от иновационната инфраструктура може да бъдат сертифициращи лаборатории или такива за доказване на концепции, изпитателни лаборатории, технологични центрове. Програмата дава възможност за пълно изграждане на съоръжения или за модернизация на вече функциониращи такива.

За насърчаване на сътрудничеството между бизнеса и научните среди са отделени 24,8 млн. лв. Те ще бъдат използвани за съвместни проекти като създаване на клъстери или участие в проиновативни мрежи и платформи на Европейския съюз. Предприятия и водещи национални и европейски академични и изследователски групи ще имат възможността да си сътрудничат и да споделят ресурси за разработване и внедряване на иновативни процеси и продукти.

Съвместната им работа ще помогне и за защитата и трансфера на авторски и лицензионни права, както и за прилагането на резултатите от научни изследвания. Тази процедура ще стартира през 2019 – 2020 г. и ще бъде от последните по оперативната програма.

В средата на 2018 г. стартира и втора програма, насочена към

развитието на

иновативни

клъстери,

която е на стойност почти 30 млн. лв.

Догодина предстои и откриването на една нова програма по приоритетна ос 2 “Предприемачество и капацитет за растеж на МСП”.

Мярката ще осигури подкрепа за подобряване на производствения капацитет за растеж на малките и средните предприятия и развитието на техните специализирани услуги. Тя е с фиксиран бюджет от 150 млн. лв., като към тях ще се добавят и спестените средства от предходната процедура, които в момента са в размер на 17,5 млн. лв.

По тази програма по време на първия програмен период има сключени 740 договора, което я прави най-масовата от ОПИК.

По приоритетна ос 3 “Енергийна и ресурсна ефективност” до края на тази година ще започне мярка за повишаване на ресурсната ефективност на предприятия чрез нови решения, техники и методи, които се прилагат за първи път в България.

По нея могат да кандидатстват микро-, малки и средни предприятия. Програмата “Подкрепа за пилотни и демонстрационни инициативи за ефективно използване на ресурсите” е на стойност 71,6 млн. лв. Минималният размер на безвъзмездната помощ, която фирма може да получи, е 200 хил. лв. За микропредприятия максималната сума е 750 хил. лв., за малки – 1 млн. лв., а за средни – 1,5 млн. лв.

Компании, които работят в секторите търговия и услуги, обаче не може да кандидатстват. Това се отнася за всички програми по 3-та приоритетна ос за новия програмен период.

Тази програма е изключително важна за България, тъй като нашата икономика е на последно място в Европейския съюз по производителност на ресурсите. Вследствие на остарелите технологии на българските предприятия разходът на суровини в производството е много висок и неекологично съобразен.

Тази тендеция обаче трябва да бъде променена, тъй като до 2030 г. депонирането в Европейския съюз трябва да се намали до под 10%, а отпадъците – да се превърнат в ресурс чрез висококачествено рециклиране.

Мерките са част от плана за налагане на кръгова икономика, разработен от Европейската комисия.

…………..

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Противоконституционна ли е мярката за отнемане на коли от пияни и дрогирани шофьори?

Подкаст