Българската здравна система не е ефективна в намаляването на предотвратимата смъртност (например сърдечно-съдови заболявания) и спрямо нарастваща смъртност от рак, диабет и незаразни болести. България има най-високата смъртност от мозъчно-съдови заболявания (например инсулт) в ЕС и отчита много малък брой на преживелите ракови заболявания. Това се посочва в доклад на Европейската комисия, предоставени на Евростат и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.
Според доклада системата на здравеопазването в България е изправена едновременно пред няколко големи предизвикателства – България отчита втората най-ниска продължителност на живота в ЕС (след Литва) и някои тревожно високи равнища на опасно за здравето поведение (тютюнопушене, употреба на алкохол, затлъстяване), както и бързо застаряващо население, недостиг на медици и ниски разходи за здравеопазване, съобщи БТА.
В документа се отбелязва все пак, че от 2008 г. е постигнат известен напредък в областта на здравната профилактика и ранното откриване на хронични болести. Финансирането на здравеопазването се определя с ниски общи разходи, както и с много високи преки плащания от пациентите. България изразходва по-голямата част от ресурсите си за лекарствени средства и болнична помощ. Първичната помощ може да бъде подобрена и повече случаи могат да бъдат лекувани в амбулаторната и извънболничната помощ, пише в доклада.
Достъпът до здравни услуги остава труден, като около 12 на сто от българите нямат осигуровка, а големите преки плащания на пациентите застрашават достъпа до здравни грижи за уязвимите групи, включително ромите, домакинствата с по-ниски доходи и възрастните хора. Освобождаването от някои потребителски такси не защитава хората от неофициалните плащания за лечение. Необходимостта да изминат разстояние, за да стигнат до лекар, също създава пречки пред достъпа до здравеопазване, особено за хората в групите с по-ниски доходи. Отчита се недостиг на лекари в малките населени места и на медицински сестри. Специалистите в сферата на здравеопазването се местят в други държави, в търсене на по-добри възможности за развитие и по-добро заплащане. Необходими са политики за решаване на тези проблеми, се посочва в доклада.
