Синдикът Ганка Кольовска публично обяви, че е подложена на огромен натиск да изплати на Първа инвестиционна банка 97.5 млн. лева. Това стана на специално обявена от нея пресконференция на 21 октомври в Българска телеграфна агенция. На нея синдикът изнесе лавина от данни, факти, обстоятелства и имена, свързани с търговски взаимоотношения, отпуснати кредити, обезпечения и какво ли още не. Нищо, че по закон Кольовска е задължена да пази в тайна фактите и обстоятелствата, станали й известни по силата на нейната работа като синдик.
Това, което успяхме да научим, е, че Първа инвестиционна банка – кредиторът на фирмите Порт Инвестмънт Девелъпмънт България 2 АД и Асет Мениджмънт, иска да си получи парите от продажбата на ипотекиран в нейна полза имот, който бил собственост на трето дружество – Еър Пропърти България. С този имот са били гарантирани заемите на ПИБ към другите две компании. Той е продаден по правилата на Гражданския процесуален кодекс, купен е от ПИБ, и за него, според самата Кольовска, са платени 97.5 млн. лева. След това, по силата на обстоятелството, че е ипотекарен кредитор, банката си иска парите, позовавайки се на издадените в нейна полза изпълнителни листа. Банката е платила за имот, защото само по този начин може да стане собственик на имущество, обявено на търг. А всяко недвижимо имущество на фирма в несъстоятелност се продава по този начин – чрез търгове.
След приключването на търга синдикът на дружеството Еър Пропърти България обаче отказва да преведе получените пари на ПИБ . Въпросният синдик е Ганка Кольовска. Самата тя заяви, че в цялата тази схема няма нищо нередно. Проблемът идвал от т. нар. заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, издаден по силата на чл.417 и чл.418 от Гражданския процесуален кодекс. Това е т. нар. бързо съдебно производство, в което без съд, само на базата на сметките от счетоводството на една банка, тя получава изпълнителен лист, обясни Кольовска и пак уточни, че в това нямало нищо лошо. Е, къде е лошото тогава, попитахме ние.
Лошото е, че имало оспорване на този изпълнителен лист от други кредитори. Ако цялата тази история с вземанията, задълженията и обезпеченията е била спорна, защо въобще синдикът е допуснал продажбата на имота? Защото тогава излиза, че един кредитор може да даде пари, за да си получи обезпечението и след това не може да си вземе средствата по необслужваното от длъжника вземане. И причина за това, видите ли, били протестите на други кредитори. Ами че то така всеки кредитор може да блокира напълно законовото право именно на обезпечения кредитор да си събере парите от продажбата на обезпечението. С други думи, правната институция на ипотекарен и заложен кредитор, която дава привилегии на този вид заемодатели спрямо останалите, се обезмисля. Защо тогава този текст се мъдри в Търговския закон?
Неслучайно законодателят и у нас, а и навсякъде по света е въвел ипотекарния и заложния кредитор като лице с изключителни права спрямо останалите кредитори. Така че едва ли е редно Кольовска да орязва тези права по собствена преценка.
Нещо повече, тя не е овластена да се опитва да тълкува как и в кои случаи трябва да изпълнява разпоредбите на чл.417 от ГПК. По този въпрос се е произнесъл Конституционният съд. Вместо да следва неговите разпоредби, Кольовска е поискала по казуса да се произнесе и Европейският съд в Люксембург. Тоест да даде тълкувание на решението на Конституционния съд относно чл.417 от ГПК. Според синдик Кольовска чл.417 от ГПК не трябвало да се отнася за кредитори на дружества в несъстоятелност. В българските закони обаче няма такова ограничение. А след като няма, значи за всички кредитори, които имат право да се възползват от чл.417 от ГПК, важат едни и същи правни основания без значение дали вземанията им са от фалирали или от работещи дружества.
На пресконференцията Кольовска заяви и друго: че един кредитор, пък било то и ипотекарен, трябвало да докаже вземанията си. Ами договорът за обезпечение, по силата на който кредиторът е ипотекарен , не доказва ли правото му на вземане? Ако този договор не доказва това, тогава за какво е сключен? И какво точно обезпечава кредитора? Именно този документ удостоверява по безспорен начин, че банката има право да си получи парите от продажбата на заложеното в нейна полза имущество. А изпълнителният лист по чл.417 от ГПК й дава право да си събере полагемите пари бързо. Да, бързо, защото 97.5 млн. лв. не са шега работа, за която й да е кредитна институция в България. И всяко забавяне на тяхното плащане може да доведе до непоправими щети както за банката, така и за нейните вложители.
Да прощава уважаемата синдичка, но от всичките нейни обяснения остава впечатлението, че става дума за някаква схема за накърняване на интересите на обезпечения кредитор в полза на други явно необезпечени кредитори.
