Принц Алуалид Бин Талал Бин Абдулазиз Ал Сауд направи визита у нас през 2009 година. Веднага след нея по съвместна инициатива с тогавашния президент Георги Първанов беше създаден Българо-саудитски съвет.
Арестът на 4 ноември на принца в Рияд заради корупция разруши вече изградената неявна мрежа от контакти и най-сетне отвори вратата на Бойко Борисов за посещение там. Наред с официалните разговори при визитата му имаше и неофициални, подробности за които едва ли някога ще стигнат до публиката.
За какво иде реч?
По време на Мюнхенската конференция за емигрантското цунами в Европа през февруари миналата година саудитският външен министър имаше само няколко срещи. Освен традиционните с някои от великите сили проведе и една изненадваща – с … македонския външен министър! Такава среща може да означава опит да се нареди Македония на страната на онази коалиция. Тоест, дори Саудитска Арабия определя тази наша съседка като гранична зона на бъдещия военен конфликт, а в София не разбират (или се ослушват) да схванат това.
Една ремарка – ако Македония се дестабилизира, то към нас освен мигрантите от Близкия и Средния изток ще тръгне и вълна от стотици хиляди бягащи македонци. Казано иначе, сблъсъкът там ще се пренесе и у нас!
Другият вариант е на тази саудитско-македонска среща да е обсъдена една покупко-продажба! Много опасна за нас именно защото македонците са ни съседи. Възможно ли е да са водени преговори за такава покупко-продажба и с нашата страна? Не друг, а шефът на Ислямската банка за развитие доктор Ахмад бен Мухаммад Али, чийто основен офис е в кралството, обяви, че отпуска 9 млрд. долара безвъзмездни помощи (за три години) на онези държави:
* които приемат мигранти (бежанци и трудови);
* които не ги гонят, а се грижат за тях;
* които се съгласяват да ги приемат на територията си като жители, а в бъдеще и като поданици на съответната държава.
(Самата банка поддържа фондация у нас, наречена "Учебно-образователен фонд на Ислямската банка", регистрирана още в далечната 2003 г. с капитал от 260 000 лева и ръководена от бившия главен мюфтия Недим Генджев.)
Част от споменатите милиарди ще бъдат предназначени за частния бизнес, който целево създава и е създал работни места за мигрантите и ги взема на работа. Дали пък точно заради тези пари преди година и нещо Бойко Борисов не предложи мигрантски хъбове на наша територия? Предложението беше отправено към Ангела Меркел и Евросъюза, но като че ли адресът беше друг. Действително веднага след "заявката" правителството се отметна от нея, когато разбра, че става дума за хъбове за мигранти, дошли вече в Европа, а не за онези, които тепърва ще идват от Близкия и Средния изток и придружени с щедро заплащане за отсядане у нас. Факт е също, че кабинетът никога не просондира след онова предложение възможността за сделка с ЕС за мигрантски лагери у нас. Но е факт и че оттогава и досега не взе никакви сериозни мерки за сигурността на държавната ни граница.
Да вземем и спогодбата със Саудитска Арабия за избягване на двойното данъчно облагане, която е предвидила редица екстри за хората с двойно поданство. Всъщност евентуални преговори по настаняването на мигранти в България засягат и друга проблематика – тази за областите, в които ще си сътрудничим. Въпреки всички приказки по време и след визитата на официалната ни делегация в Рияд в последните дни на ноември за бъдещото наливане на петролни долари в нашия петзвезден туризъм, в транспорта, в съобщенията, в разни браншове на националното ни стопанство беше подписано едно-единствено споразумение. То е за сътрудничество в областта на земеделието, животновъдството и рибарството. Земеделският министър Румен Порожанов подписа и няколко протокола с колегата си от Саудитска Арабия – за изпълнение на съвместни проекти, както и за размяна на законодателства и политики, регламентиращи селскостопанския сектор. Не означава ли това, че ще развиваме българско-саудитската дружба само в онези отрасли, в които потенциалните мигранти от онзи регион имат някаква перспектива за реализация заради лошото им образование и слабата им квалификация?
Индиректно за какво в действителност се е преговаряло в Рияд, подсказва и още едно обстоятелство. Посещението на премиера Бойко Борисов беше обявено като голямо постижение заради ангажиментите за бъдещи саудитски инвестиции у нас. Да, но ние нямаме "Спогодба за взаимна защита на инвестициите" със Саудитска Арабия, каквато имаме с близо 100 държави по света. Не е и обсъждана такава спогодба! Не се и подготвя! А без такъв документ не само близкоизточен шейх, но и западен мултимилионер не би вложил и цент в България. И може би затова за саудитски инвестиции официално се водят скромните 17 милиона долара?
Покрай бъдещата миграция в нашата страна на саудитски капитал под съпровода на мигранти се открои още нещо, на което въобще не беше дадена публичност. Кралството обеща да поеме финансирането на нашето мюфтийство, което, по съвместния протокол между София и Анкара, ползваше до неотдавна средства от Дирекцията по религиозните въпроси (ДИАНЕТ) на турското правителство. От лятото насам обаче този паричен поток е спрян. И сега ще бъде заместен със саудитски пари, които освен за мюфтийството ще осигурят и издръжката на българските имами. А и на няколкото десетки саудитски, които ще дойдат и ще се установят в България на първо време, каквато беше практиката и с турските имами.
Джихадистите джеймсбондовци
На 28 ноември подсъдимият Ахмед Муса беше освободен от ареста под гаранция от 7000 лева. Същият този Муса беше задържан на 25 ноември 2014-а заради пропагандиране на идеите на Ислямска държава и нейната религиозна война. А пускането на свобода дойде не заради дългия му престой без присъда в килията (три години) и не заради преосмисляне от правосъдието на мярката "задържане" спрямо него. Само наивници не биха направили връзката между този хуманен акт на Темида и започналото същия ден официално посещение на Бойко Борисов в Саудитска Арабия. Защото Муса е съден като представител у нас на крайната религиозна и разпалваща религиозна омраза саудитска фондация "Ал Уакф ал Ислями".
Самата фондация "Ал Уакф" е регистрирана в България през периода 1993-1994-а. Сред учредителите й е Абдулах ал Хусейни, брат на Хамад ал Хусейни, който е визиран като човек от "златната верига" на саудитски милиардери – бизнесмени, питаещи симпатии към "Ал Кайда". През лятото на 1994-та Дирекцията по вероизповеданията към Министерския съвет отказа нейната пререгистрация, а няколко години по-късно представителят й Абдулрахим Таха беше изгонен от страната.
През 2002-ра нова фондация – "Ал Уакф", се установи у нас, без да се прави никаква референция към ислямския й характер или религиозни дейности. Беше подходено достатъчно предпазливо и внимателно, за да бъде регистрацията валидна. Управителят на тази нова структура тогава е 41-годишен, казва се Муафак ал Асаад и е съсобственик в българската фирма "Траст къмпани" със споменатия Абдулрахмин Таха, бившия представител на предишната "Ал Уакф". Завършил е електроинженерство във Варна през 1989-а.
Саудитската фондация беше критикувана в редица държави, след като се оказа, че офисите й в Холандия са работили като центрове на свещената война – джихада, и в тях дори са се обучавали двама (шестима по други данни) от бойците на "Ал Кайда", разбили самолетите в Световния търговски център в Ню Йорк. Но в България съществуват няколко много съществени различия спрямо профила на организацията по света. Първата разлика се изразява в изявите й като щедрия благодетел, дарил финансови средства. За разлика от 1993-1994-та, този път не се забелязват имена, свързани с милиардерите от "нефтения рай", нито пък хора, близки до членовете на кралската фамилия. Откритите "джихадисти" от онзи елит бяха елиминирани още навремето от властта, а по-прикритите новият саудитски крал неотдавна ги изгони от управлението на кралството и дори арестува, въпреки че част от тях са му роднини.
Основният спонсор на фондацията у нас е "шейх" Абдуллах Абдул Азис Сорея. Той също е регистриран като пребиваващ в България – в "Курортен комплекс Павел баня". Според източници от полицията роден е в Саудитска Арабия, притежава фабрика за килими и отсяда в българския лечебен курорт най-често за по два месеца. Арабският "благородник" – вече над 90 години, поразително прилича по биография и "подвизи" на странните персони от детективските романи.
Втората разлика е в родния фундаменталистки бос. Муафак ал Асаад е сириец. Съпругата му е от Сърница, където той е регистрирал още една фирма – ЕТ "Сафа-Муафак Аласаад". Отдавнашен емигрант е – от времената на комунизма. В онези години се е подготвяло негово екстрадиране, но някаква неизвестна сила се е намесила и го е оставила на наша територия.
Днес Муафак също е настрани от прожекторите на общественото внимание. Защо ли? Конституиран е само като свидетел в процеса за проповядване на радикален ислям, воден в Пазарджик, което е повече от странно, понеже делото се основава на намерените в неговия компютър данни за финансирането от чужбина, на списъци с имена и суми срещу тях. Сириецът е основателят на скандалното религиозно училище в с. Сърница, той е човекът, който урежда ученето в религиозни университети в чужбина. Той е и дарителят за строежа на нови джамии и за курсове по Коран. Дори част от фундаменталистката литература, която е основно доказателство срещу духовниците, е иззета от неговата библиотека. Пазарджишкият окръжен съд го разпита на 29 октомври 2012-а именно в качеството му на свидетел. Оказа се, че българо-сириецът е присъствал на срещата в Саудитска Арабия през 2005-а и на срещите в Истанбул през 2008 и 2009 г., когато се взема решението за създаване на клон на организацията "Ал Уакф Ал Ислями" за България и се приема програмата й. На тях са присъствали и посочените от прокуратурата Саид Мутлу, Али Ходжа и Ахмед Абдурахман.
Според българо-сириеца фондацията не е работила след регистрацията й, защото имала само 200 лв. по сметката си! Но в доказателствата на прокуратурата се сочат 600 000 евро, внесени нелегално и кеш.
Третата разлика на организацията у нас в сравнение с профила й по света е в самото отношение на нашата държава към нея. Макар де юре тя да забранява подобна дейност, де факто въобще не й пречи. По безспорен начин е установено, че огромни средства са пренасяни в България, че редица джамии са построени с пари от този източник, и никой никога не е обръщал внимание на това. Сумите са уточнени на 600 000 евро, но е ясно, че става дума за милиони! Защото близо 1000 джамии (България с общо 1471 джамии е на първо място в ЕС на глава от населението и на трето по абсолютен брой) не се строят със стотици хиляди в кеш, а със стотици и стотици милиони. Това финансиране е най-голямата саудитска, макар и необявена, инвестиция у нас.
Защо не съдят Муафак, който беше главният организатор на мрежата на "Ал Уакф" в България, а съдят нас? Защо се занимават с нас? Чудя се дали не му е опрян ножът до кокала, за да свидетелства срещу нас? Много е странно това негово прехвърляне в България през миналата година…, запита навремето Хайри Шерифов, ходжа на Рудозем, който беше сред обвинените по един от процесите.
Прав е. Случилото се тогава е загадка
Според официалната версия началото на бунтовете в Сирия е заварило Муафак в родината му. "Дори бях свидетел на жестоко клане в Сирия, което буквално ме потресе. Представете си картината – докато ние стачкуваме по съвсем нормален начин, мирен и спокоен, армията започва да стреля безразборно към народа. Тогава загинаха 12 души, сред които имаше жени и деца, много други бяха ранени", разказва той пред сайта News35. Арестуван е от тайните служби на Башар Асад. Онова, което се случва от онзи момент нататък, е мистерия, енигма. С дискретното съдействие на външното ни министерство и българските служби е освободен и преместен в България. Надали сирийският диктатор би пуснал просто така когото и да било от занданите си по настояване на София.
Българо-сириецът – почти саудитец, както го представиха, се оказа персонаж, достоен да надмине и самия Джеймс Бонд. Нашето правителство се грижи за него и го пази с всички сили, сирийското му създава легенда като борец срещу тамошния режим, твърдите салафити от Рияд наливат и наливат милиони при него за влияние в България, подчинените му у нас радикални ислямисти го броят за предател…
Не е случайно, че в залата на Окръжния съд в Пазарджик присъстват представители на американското и израелското посолство. Не е случайно и че се прави опит за засекретяване на процеса. Делото срещу екстремистката групировка, налагала радикален ислям в България, започна точно на 18 септември 2012-а. Тръгна изненадващо – цели две години и нещо след първите обиски, предизвикани от външни обстоятелства. Определената за началото му дата 18 септември – случайно или не, съвпадна с датата на атентата на летището в Сарафово, макар и два месеца по-късно. По всичко изглежда, че умишлено е потърсена символиката. Този акт трябваше да демонстрира, че в България се пипа с твърда ръка срещу тероризма и че властта не е прозяпала умишлено и, не дай си, Боже, оказала скрита логистична подкрепа за драмата, разиграла се на бургаското летище.
Григор Лилов
