Преди дни представителството на Европейската комисия в България заедно с експерти от Генерална дирекция "Земеделие и развитие на селските райони" организира дискусия, чиято цел беше да се очертае визията за бъдещето на земеделието и храните.
Основните насоки за промяна на общата селскостопанска политика след 2020-а са изготвени на базата на проведена обществена консултация сред близо 322 000 заинтересовани от темата – фермери и организации в Европейския съюз. Еврокомисията ще направи законодателни предложения за общата селскостопанска политика. Това ще стане най-рано през лятото на 2018 -а, след като се изясни как ще изглежда многогодишната финансова рамка.
Очакванията са парите за нея след 2020-а да бъдат намалени с около 15% спрямо сегашния програмен период. Бюджетът за 2014-2020-а възлиза на над 408 млрд. евро. Три четвърти от тях отиват за директните плащания.
Директорът на дирекция "Развитие на селските райони" в Генерална дирекция "Земеделие и развитие на селските райони" към Еврокомисията Марио Милушев обясни, че сега общата селскостопанска политика отговаря на основната си мисия – да изхранва населението. Тя обаче трябва да претърпи еволюция, което на практика означава, че резки промени в нея няма да бъдат правени.
Най-съществената корекция след 2020-а се очаква да бъде в посока на страните членки да бъде предоставена повече свобода сами да решат как да харчат парите си. Това, разбира се, ще бъде обвързано с постигането на съответните резултати от всяка страна членка. Еврокомисията предприема този ход, тъй като в различни части на Европа селското стопанство е много разнообразно.
Европейският съюз ще определи основните параметри на земеделската политика, така че общата законодателна рамка да гарантира конкуренцията, опазването на природата и действията по отношение на съхраняване на качествата на климата.
Държавите членки ще изготвят стратегически планове по двата стълба – директните плащания и програмата за развитие на селските райони. Стратегическите планове ще бъдат одобрени от Еврокомисията, която ще следи дали се изпълняват и дали се постигат заложените цели.
Директните плащания и след 2020-а ще ползват големите производители, стана ясно по време на форума. Мотивите за това са, че в момента доходите на фермерите са много под средните за Европейския съюз. По данни на комисията – ако над 100 млн. от населението на съюза (малко над една пета от него) живеят на ръба на бедността, 30 на сто от живеещите в селските райони са бедни. Това е и причината, поради която представителите на Европейската комисия са категорични, че е наложително и в следващите десетилетия подкрепата за земеделците да бъде продължена.
В момента 80% от директните плащания се разпределят между 99% от земеделските производители. Останалата една пета от средствата са за големите стопанства. Те произвеждат 80% от общата селскостопанска продукция и осигуряват голяма част от прехраната и износа. Затова според евроекспертите темата за концентрацията на директните плащания в големите стопанства не е толкова актуална и не е възможно те да бъдат изключени от тази подкрепа.
В следващите месеци се очаква да бъдат проведени и дискусии за ограничения на някои плащания и преразпределението между различните стопанства.
След обявяването на визия на Еврокомисията за бъдещето на земеделието и храните евродепутатът Момчил Неков, който е единственият български представител в земеделската комисия на Европарламента, каза: "Европейската комисия не обещава изравняване на субсидиите за земеделските стопани в страните от Западна и от Източна Европа за периода 2021-2028 година. Това означава, че дори и след 20 години еврочленство българските фермери няма да бъдат третирани наравно с тези от другите страни."
Според Неков "това е лош сигнал, защото липсва ангажимент към България, Румъния и другите държави от Централна и Източна Европа за равностойно третиране".
Тъй като основни рискове за фермерите са климатичните условия, цените и доходите в момента се обсъжда възможността за интервенции на застрахователния пазар. Проблемът обаче е, че той не е равномерно развит в Евросъюза. Има страни, където над 80% от фермерите са застраховани срещу всякакви рискове, но има и региони, където няма развит застрахователен пазар. България е сред страните, където фермерите не застраховат продукцията си, а причините за това са различни. Затова Еврокомисията препоръча промяна в данъчната политика по отношение на фермерите. Идеята е при природни бедствия те да бъдат временно освободени от данъци, защото продукцията им е опропастена.
Предвижда се в бъдещата обща стопанска политика за Европа да се прилагат повече финансови инструменти, улесняващи кредитирането. Поне такова е становището на Еврокомисията. На този етап страната ни не смята да разширява тези средства – тя ще насочи за тази дейност възможния минимум от средства, определен от Еврокомисията, стана ясно от изказванията по време на форума.
Обсъжда се и включването на финансови инструменти, които да подпомогнат изплащането на заеми от страна на фермерите, така че вноските да бъдат изравнени с цикъла на доход от стопанствата. Така няма да има излишен финансов натиск върху фермерите в периодите, когато те не получават доходи, а когато имат достатъчно, да могат да наваксват с плащанията.
В момента недостигът на заемен капитал за земеделските стопанства в Европа се оценява на около 19 млрд. евро, съобщиха участниците в дебата.
Те допълниха, че част от структурните проблеми в селските райони – като липса на интересни възможности за работа или недостатъчните инвестиции, може да бъдат решени чрез нови методи – развитие на биоикономиката и на професионално образование.
Според представителите на Еврокомисията общата селскостопанска политика може да бъде използвана и за подкрепа на легалните мигранти в селските райони, като им се предоставят възможности за работа.
