Главният изпълнителен директор на Световната банка Кристалина Георгиева обяви готовността на институцията да осигури между 150 и 200 млн. долара за транспортни и търговски проекти в Западните Балкани. Тя направи своя анонс по време на форума за засилване на интеграцията на региона, който се проведе на 7 декември в София.
Освен премиера Бойко Борисов, част от неговите министри и Кристалина Георгиева, в събитието взеха участие президентът на Черна гора Филип Вуянович, държавният глава на Косово Хашим Тачи, премиерът на Косово Еди Рама, сръбският министър-председател Ана Бърнабич, премиерът на Македония Зоран Заев, заместник-министър председателят на Босна и Херцеговина Мирко Шарович, еврокомисарят по европейско сътрудничество Йоханес Хан.
Срещата започна с приветствие от Борисов, който отбеляза, че Европейският съюз и Европейската комисия стоят зад присъединяването на страните от Западните Балкани към общността. Според него процедурата може да бъде придвижена напред чрез реализирането на инфраструктурни проекти – "магистрали, жп линии, пристанища, интернет, евтин роуминг и колкото се може повече дигитализация на региона". Той подчерта пред гостите, че доброто усвояване на европейските фондове води до нарастване на БВП, повече бизнес, туризъм и инвестиции. Както и че Западните Балкани ще бъдат приоритет на българското председателство на Съвета на ЕС.
"Имаме рядък шанс с мъдрост да убедим колегите в Брюксел, че не носим проблеми, а носим просперитет", отбеляза още министър-председателят.
Кристалина Георгиева пък посочи, че има огромен потенциал в интегрирането на Западните Балкани и че България може да допринесе за доразвиването на този потенциал. По нейните думи институцията е готова да финансира проект за търговия и транспорт за 150-200 млн.долара, който да помогне на страните в региона да отстранят пречките, които съществуват помежду им.
Президентът на Косово Хашим Тачи смята, че Западните Балкани никога не са били в по-добра позиция да се засили процесът на присъединяването им към ЕС. А сръбският премиер Ана Бърнабич очерта като приоритетни общите проекти с България, но и транспортните връзки с Македония, с Черна гора и с Босна.
