Приятел праща онзи ден баща си в клона на банката да погаси вноската по кредита ми. Там го таксували като трето лице – с левче. Човекът логично запитал: тази такса за какво е? Банката наказва ли ме за това, че погасявам вноската на сина си, или иска той да просрочи плащането, за да му начисли лихви? И наистина: какво го интересува чиновника как се внасят парите, има ли вносителят пълномощно, или не? Нали банката си получава своето? По-добре ли ще е кредитът да изпадне в просрочие?
Или пък друг случай: колега отива да изтегли пари от дебитната си карта на банкомат, който е на кредитната институция, издала пластиката. Не успява, защото устройството не работи. Отива в близкия клон на същата банка, за да изтегли нужната му сума на каса, но там го таксуват. Все едно това не са същите онези пари, които тегли безплатно от дебитната си (а не от кредитната) карта!?
Това не са скалъпени, а реални истории, с които се сблъскват мнозина. И няма човек, който да не се дразни, когато го таксуват само защото иска да е коректен или да ползва собствените си пари. Впрочем таксите са тези, които влудяват банковите клиенти. Особено когато са несправедливи и банковият чиновник се държи като ловец на глави. Естествено, това носи негативи на банките и дава храна на обвиненията за тяхната алчност и безкомпромисност. Нещо повече, безцеремонното въвеждане на все нови и нови такси – без видима логика, качва антирейтинга им. Доказателството е, че един чисто манипулативен сайт срещу кредитните институции успя да събере за кратко време в социалната мрежа толкова харесвания, колкото нито един блог със сериозни публикации не е в състояние да получи.
Проверката, която в. БАНКЕРЪ направи чрез официални запитвания до някои банки в страната, изразено ориентирани към услугите на граждани, показа, че примерно Първа инвестиционна банка, ОББ и УниКредит Булбанк въобще не събират такси от клиентите си, когато те правят вноски за погасяване на задължения – било то техни, или на роднини и приятели.
По по-различен начин стоят нещата при Банка ДСК. Оттам ни заявиха следното: Банка ДСК не събира такси от кредитополучателите или упълномощени от тях лица за погасяване на потребителските и ипотечните им кредити. Тези погашения се извършват от разплащателните сметки на кредитополучателите с автоматичен трансфер на съответната договорена падежна дата. Клиентът сам захранва разплащателната си сметка със средства, достатъчни за автоматичния трансфер за месечното погашение. За внасянето на пари по разплащателната си сметка титулярът също не заплаща такси. Ако титулярът и кредитополучател упълномощи трето лице да захранва сметката и да погасява кредита от негово име, то в този случай банката също не събира такси.
Когато трето лице, което не е упълномощено да действа от името на титуляра, внася суми по разплащателната сметка на кредитополучател, това представлява наличен паричен превод, или вноска на каса от трето лице, както е по-популярното наименование на услугата. В този случай не можем да говорим за погашение на кредит, дори и да е посочено такова основание при вноската, защото третото лице не е страна по договора, а само захранва сметката на кредитополучателя, т.е. извършва превод на средства. Самото погашение и в този случай ще се извърши с автоматичния трансфер.
Ако лицето не разполага с пълномощно, банката събира такса за наличен паричен превод (вноска от трето лице) по сметки на физически лица в размер на 1.00 лв., или 3 евро за превод във валута.
При SocieteGenerale Експресбанк има други условия. Когато титулярят на сметката си плаща вноската по заема, такса не се събира. Същото се отнася и ако това се прави от трето лице, но само ако сумата е до 3000 лв. или равностойността им е в чужда валута. За по-големи вноски таксата е 1% върху горницата над 3000 лв., но не по-малко от 5 лева. Както стана дума, тази тарифа се отнася за внасянето на пари от трето лице по всички банкови сметки – депозитни, разплащателни, картови, за обслужване на задължения и за какво ли още не.
От банките твърдят, че подобни такси се налагат заради разходите, които са длъжни да правят за
идентификация на клиентите
Видите ли, не им било безразлично кой и на какво основание прави превода, нищо че е за погасяване на задължение. Какви са аргументите обаче?
Според банкери, когато вноската се прави от титуляра на заема или на кредитната карта, в този случай няма повод за съмнения на какво основание се прави тя. Но когато е от трето лице, винаги се налагала идентификация не само защото банката нямала договор за услуги с третото лице и от правна гледна точка за нея то е господин никой. А и защото винаги имало възможност преводът да прикрива неправомерни действия – например пране на пари. Банковите служители не могат да установят на базата на данните, които виждат на компютърния екран, дали човекът, внасящ парите, е роднина или приятел на титуляра, затова искат пълномощно. Логично е обаче да напомним, че има таван на сумите – 10 хил. лв., над който се декларира произходът на средствата, така че идентификацията при вноски от 100, 200, 500 лв. е чиста проба излишно престараване, а не предотвратяване на пране на пари.
При другия случай –
с теглене на пари в брой
от сметката по дебитна карта е по-логично банката да компенсира причиненото от нея неудобство на клиента заради неработещия банкомат до клона й. Вместо това тя го сурвака с такса, когато отива да тегли на каса. А дали не е по-редно служителите на клона да се ангажират с бързото отстраняване на повредата, вместо да следват като роботи някаква недомислена инструкция. Защото какъв е тогава изборът на клиента? Да се разкарва насам-нататък и да търси друг неин банкомат или да ползва устройство на друга банка и да плати в пъти по-висока такса?
Наскоро се уверихме, че
банкоматите могат да не работят
nbsp;
и по причини, независещи от банките. Във вторник – 15 октомври клоновете на три кредитни институции по бул. Дондуков около сградата на Министерския съвет бяха затворени часове наред, а банкоматите им не работеха. Защо ли? Защото ЧЕЗ им изключил електрозахранването заради профилактика. От служителите на един от клоновете разбрахме, че това не се случва за първи път.
Заради тази профилактика часове след идването на тока (на 15 октомври) банкоматите в трите банкови клона на бул. Дондуков останаха без образ на екраните и продължиха да пиукат като мобилни телефони, на които им е свършила батерията.
Но да се върнем на таксите, които банките събират, когато клиентите им теглят пари от сметката, свързана с дебитната им карта, или както пише в някои тарифи –
теглене от ПОС-терминал в клона на банката
Такива такси има във всички банки. Ето какви обяснения дадоха те за мотивите, с които ги събират:
Когато се теглят пари от банкомат на УниКредит Булбанк не само в България, а и от банкомати на УниКредит в цяла Европа и чужбина, тегленето е напълно безплатно. Разплащането с карта през ПОС също е безплатно. По този начин, от една страна, даваме възможност на наши клиенти да ползват банкомати в цяла Европа, а от друга, стимулираме безкасовото разплащане, което е удобно, модерно и сигурно. За всички тези услуги банката е инвестирала и продължава да инвестира значителни средства. Справедливата малка такса за теглене в брой от ПОС-терминал покрива разходи, свързани с предоставяне на услугата. Хората обаче могат и да не я плащат, използвайки безплатно картата си при разплащане на ПОС-терминал или теглейки от банкомат на УниКредит Булбанк, обясняват от кредитната институция.
В малко по-различен дух са аргументите, които получихме от ОББ.
Операцията, при която с дебитна карта на банката се теглят пари на каса от клона й, всъщност е теглене на пари в брой на каса. В този смисъл тегленето в клон с дебитна карта от ОББ е операция, която се извършва като теглене от сметка. За тази операция има такса в тарифата на банката (0.3% върху стойността: минимално 1 лв., максимално 100 лв.).
Банка ДСК също събира такса, когато собствениците на дебитните й карти теглят пари от ПОС-терминал в нейни клонове и тя е в размер на 0.50 лева.
С тази такса банката покрива частично разходите по осигуряване на инфраструктура за предлагане на услугата, обслужването на ПОС-терминалните устройства и обработката на транзакциите. Тъй като тези разходи не зависят от вида на ползваните средства – собствени или привлечени под формата на кредит, банката събира такава такса при тегления на пари в брой и с дебитна карта, се казва в изпратения до в. БАНКЕРЪ отговор.
В Societe Generale Експресбанк, ако клиентът тегли от картовата си сметка, се прилага тарифата за теглене в брой от сметката – до 3000 лв. без такса, а при по-голяма сума се удържа процент от взетата сума.
Първа инвестиционна банка събира комисиона за теглене на пари в брой чрез ПОС-терминал в офис на банката – 0.2% (минимум 1 лв.). Аргумент за събирането е техническата поддръжка на ПОС-овете, както и разходите, свързани с обслужване на клиента от страна на банков служител. Тези операции са изключително редки , твърдят от кредитната институция.
Райфайзенбанк (България)също има свое обяснение: Таксата за теглене на пари в брой от разплащателна сметка в офис на Райфайзенбанк (България) е в размер на 1 лв. (на транзакция) за суми до 2000 лв. и е в сила от 1 септември 2013 година. Банката е уведомила клиентите си предварително в законоустановените начини и срокове.
Клиентът може да ползва парите от собствената си сметка с банкова карта напълно безплатно. Ако плаща с банковата си карта на ПОС-терминал при търговец – допълват от Райфайзенбанк.
nbsp;
nbsp;
В България активно работят близо 60 000 ПОС терминала, което дава възможност на клиентите да плащат безналично, без да се налага първо да изтеглят пари в брой и след това с тях да заплащат в търговските обекти. Ако клиентите предпочитат предварително да изтеглят пари в брой от офис на банка, таксата за предоставената услуга е най-общо за персоналното обслужване на място в банката и обработката на банкнотите.
Таксата за теглене на пари на каса е по-висока от таксата на банкомат по принцип, най-вече тъй като има лично обслужване. От друга страна, клиентите имат възможност да изберат по-евтино или дори безплатно ползване на парите си съответно чрез теглене на банкомат или безналично разплащане на ПОС-терминал. Виждате, че клиентът има възможност за избор и достатъчно добре развита инфраструктура от ПОС- и АТМ-терминали в страната.
Когато клиент на банката тегли от банкомат на същата банка, таксата е по-ниска спрямо тази при теглене от банкомат на друга банка – от една страна, защото банката стимулира ползването на своята АТМ мрежа, като поема част от разходите за услугата, и от друга, защото при теглене на банкомат от друга банка съществуват и междубанкови такси.
Изводът е, че когато банките имат разходи за предлагането на една услуга, по един или друг начин те ги покриват с таксите, които удържат от клиентите. Тук веднага възниква въпросът, а не е ли редно БНБ да въздаде справедливост, като въведе някаква регулация на размера на банковите такси? Краткият отговор е: Не. Законите не дават право на БНБ да се меси в търговските взаимоотношения между банките и техните клиенти – особено когато става дума за ценообразуване.
