Убеден русофил съм, но се старая да бъда обективен и правдив. В Деветия член на Символа на вярата е казано: (Вярвам) в едната, света, съборна и апостолска Църква. За мен няма никакво съмнение, че съвременната Руска православна църква начело с патриарх Кирил направи така, че Църквата да е нито една, нито съборна. Православието се разцепи на две и се превърна в Гръко-Московска църква, както още през XVII-XVIII век далновидно го е нарекъл църковният историк Йосиф Асемани. За такова разделение няма оправдание, защото Спасителят ни е предупредил: "… всяко царство, разделено на части една против друга, запустява". "Душата на Православието е съборността" е писал изтъкнатият представител на руския "Сребърен век" Сергей Н. Булгаков, а преди него А. Хомяков справедливо е отбелязал: "Тази една-единствена дума (т.е. съборността) съединява в себе си цялото изповедание на вярата!"
Наясно съм с претенциите на Москва за Трети Рим и за особената роля на руския народ да бъде "народ богоносец" сред другите народи. Не бих се наел да оспорвам историческите предпоставки, поддържащи тези претенции. Но вместо патриарх Кирил да каже открито и честно, че иска да поеме функциите на Вселенски патриарх, той постъпи много недостойно – бойкотира десетки години грижливо подготвения Свят и велик събор на Православната църква, проведен в Крит през 2016 година. При това лицемерно се оправда с неучастието в Събора на Българската, Антиохийската и Грузинската църкви. Даже не се сдържа и подчерта, че в последния момент Сръбската църква се е решила да участва!
В крайна сметка през юли 2016-а Св. Синод на руската църква реши: "…Съборът в Крит не може да се разглежда като Всеправославен, нито приетите от него документи – като изразяващи общоправославен консенсус". До подобен извод стигна и Св. Синод на Българската православна църква в свое становище от ноември 2016-а: "Проведеният Събор на остров Крит не е нито Велик, нито Свят, нито е Всеправославен". Но противно на посочените категорични становища, на вече станалия исторически Свят и велик събор на Православната църква, десет поместни самостойни православни църкви приеха с пълен консенсус и подписаха шест важни документа. Един от тях носи вълнуващото заглавие: АВТОНОМИЯТА И НАЧИНЪТ НА ПРОВЪЗГЛАСЯВАНЕТО Й.
И ето, че дойде Видов ден за ревнителите като мен за православно единство и свята съборност – Македонската православна църква официално се обърна към българската да ходатайства и да се застъпи за установяване на нейния каноничен статут. Колко жалко, че никой не чете съдържанието на документа "Автономията и начинът на провъзгласяването й", който е образец на съвременно църковно право – стегнат, кратък, ясен и съвсем адекватен на реалностите. Там се предписва разумно облекчена процедура за предоставяне на автономия на църква, която моли за такава. Подчертава се съществуването в църковната практика на различните степени и форми на автономност. На съответната Автокефална църква е дадено правото да издаде Томос "…който определя териториалните граници на автономната църква и нейното отношение с автокефалната църква, към която тя принадлежи, в съответствие с установените от църковното Предание критерии" – чл.2.б. С други думи, този документ сякаш специално е съставен за македонския църковен въпрос и ако руската и българската църкви не бяха отрекли Събора в Крит, каноничният статут на македонската църква щеше да се реши положително най-много за месец!
Аз не съм наивник и знам, че Македонската православна църква не се стреми към някаква степен и форма на автономност, а мечтае за поместна автокефалност, сиреч за македонска патриаршия.
А сега за самото писмо с вх. № 676/14.11.2017 г. на македонския архиепископ Стефан до Св. Синод на нашата църква. Изобщо не споделям всеобщото одобрение и ентусиазъм у нас. За мен като българин писмото е обидно. В него прозира плиткоумна хитрост. Най-важният абзац звучи като член от стандартен договор за покупко-продажба на стока или услуга – "Купувачът ще приеме стоката, продавачът ще я достави…". В писмото: "МПЦ О.А. ще припознае и признае БПЦ-БП…, която първа приема и признава…". На всичко отгоре началото на следващия абзац гласи: "С подписването на това съглашение…" ?
Даде се широка гласност на твърде лошо съставено писмо и никой не публикува точно копие от него с един надлежен превод на български. Аз лично едвам го намерих в интернет в един блог. Също така не приемам раболепността и сервилността спрямо македонската църква и голямото желание на часа да се удовлетворят исканията на архиеп. Стефан. Същият само преди 5-6 години заяви по БНТ, че нейна църква-майка е Вселенската Патриаршия. Нима ние православните българи имаме някаква особена нужда да ни признае като Църква-майка от никого непризнатата схизматична македонска църква? Та ние сме Църква- майка на Охридската архиепископия ex lege – по право! Заради криворазбран ураджийски патриотизъм (за съжаление в наше време много влиятелен), се самоунижихме, като упражнихме неоправдан обществен натиск върху нашия си Св. Синод !
Българите сме много чувствителни, когато македонци крадат историята ни. Но когато на 12 ноември 2009-а МПЦ на свой събор извърши най-кощунствената кражба, кражба на святост, прибавяйки към наименованието си "Охридска архиепископия", реагираха само историкът акад. Георги Марков и малко на брой пробългарски патриотични организации – в това число такива от далечна Канада и Австралия. Трябва ли да припомням, че дори в грамотите на император Василий II (Българоубиец) не е премахнато определението "българска" в наименованието "Охридска архиепископия"? Това, което Василий II не дръзна да премахне, го премахнаха съвременните македонски архиереи!
Учудващо е как водещи личности от нашата съвременна църковна интелигенция тълкуват напълно превратно и в наш ущърб чл.1, ал.3 от сега действащия Устав на Българската православна църква – Българска патриаршия, който гласи, че тя е "правоприемник на Плисковската архиепископия, Преславската патриаршия, Охридската архиепископия, Търновската патриаршия и Българската екзархия. Тя е единна и неделима". В телевизионни предавания въпросният член се тълкуваше в смисъл, че щом БПЦ-БП е правоприемник на Охридската архиепископия, тя била длъжна да признае македонската църква за самостойна поместна, едва ли не за автокефална. Но апологетите на такова превратно тълкуване винаги "майсторски" премълчаваха последното изречение във въпросния член: "Тя е единна и неделима!" Тоест имаме още едно ярко доказателство, че полуистината е по-лоша от откровената лъжа.
Аз също желая бързо да се реши македонският църковен въпрос. Но Българската православна църква, поемайки "ангажимента да окаже пълно съдействие, като ходатайства и се застъпва пред Поместните православни църкви, предприемайки всичко необходимо за установяването на канонически статут на Македонската православна църква", трябва да формулира ясно и недвусмислено своите условия. По мое мнение условията, без които не може, необходимите условия, са:
– Македонската църква да премахне незаконната добавка "Охридска архиепископия";
– Да се съгласи нейната поместна самостойност да е под формата на автономия в рамките на българския църковен диоцез и да е под каноничната юрисдикция (в определена степен) на Българската самоуправляваща се поместна автокефална църква.
Иван Симеонов
