Един от законите на Мърфи гласи, че всеки професионалист расте до нивото на своята некомпетентност. Достигайки го, животът му става спокоен и приятен като София през август. За известно време.
Така стоят нещата на лично, махленско, общинско, държавно и световно ниво.
Сега – разликите.
Българин в САЩ вижда супергърла (адски секси мома) да продава пуканки. И пита: "Защо тази красавица се пържи и опушва?" На което американец отговаря: "Защото това може."
У нас такива момичета – с дълъг трудов стаж (имат се предвид бедрата), тясна специализация (дупето) и задълбочени познания (деколтето) стават най-малкото офис-мениджърки.
Друг пример: Топ мениджър в САЩ взема 350 хил. долара годишно, първата му оперативка е в 6 ч. сутринта и затова живее в 50 кв. м под наем, плътно до офиса си. (Става дума за главен редактор на "Ню Йорк Таймс").
Той е стигнал до това дередже, като е учил и работил много и е почивал малко! У нас работилите са в панелките, а училите малко – в къщи за милиони.
Замислял ли си се, читателю: защо Европа няма скоро да ги стигне американците; защо Жан произвежда 30% по-малко БВП от Джон; Хуан – 50% по-малко; а нашият Иван изкарва толкова, колкото след години да може да купи сеата на Хуан?
Ами защото, вижте как е по държави:
– Джон празнува 4 юли, Деня на благодарността и Коледа; яде хамбургер и пие кола за 15 минути на обяд; не пуши и почива една седмица годишно;
– Жан празнува 20 официални, национални и регионални празници годишно; "полива" обяда си с кило вино в продължение на два часа; пуши при всяка микропауза; а типичната му отпуска в Прованса трае 14 дни;
– Хуан празнува над 20 дни в годината; обядът му започва в 13 ч. и, естествено, преминава в сиеста; пуши и под душа; отпуската му е поне 20 дни;
– Иван тази година например има 18 неработни дни – официални и национални празници, и когато не работи, а пуши, е прието да се казва, че е зает.
Отпускът му е месец, а болничните – срещу 5 лв. на ден за доктора – още толкова.
Работодателите у нас вече се американизират. Настояват всяка година да има фиксиран брой от 251 работни дни. За тази промяна в Кодекса на труда настояват от Асоциацията на индустриалния капитал. Според изчисленията им тази година икономиката ще загуби над 1 млрд. лв. заради "подарените почивни дни".
Шефът на АИКБ Васил Велев обяви 2017 г. за "най-мързеливата" от шест години назад с рекорден брой почивни дни – 117, и само 248 работни дни.
Загледайте се в календара за догодина. Няма месец, в който да се бачка повече от 23 дни. С такъв брой работни дни са само август, когато сме отпуска и октомври. От друга страна пък, през април, септември и декември ще се потим само по 18 дни…
Преди дни от Щатите се върна наша роднина. Тя ни уведоми, че шефът я е пуснал в отпуска само за шест дни и… два часа. Учудихме се за часовете. Оказа се, че на седмия ден й е разрешено да отиде на работа не в 8, а в 10 часа…
А тук: "Работата не е заек да избяга!"
