Още от първия си мандат премиерът в три правителства Бойко Борисов съвсем явно неглижира работодателя си – парламента,
и арогантно демонстрира, че не уважава законодателния орган на държавата. Дори нарече депутатите "безделници". Но през третото си премиерстване това пренебрежение към най-важната институция, на чиято фасада пише "Съединението прави силата", стана очевадно и изключително дразнещо. Особено за опозицията.
За осемте месеца живот на този парламент Борисов е идвал, за да участва в парламентарния контрол само два пъти – един път през юни и един през юли. Темата на първото питане към него беше за Бялата книга на ЕС и идеята на Жан-Клод Юнкер за Европа на пет скорости. Втория път Борисов дойде при депутатите заради цялостно разискване – по инициатива на лидера на БСП Корнелия Нинова, но не и за да отговаря на въпроси на народни представители.
Мнозинството в парламента самоотвержено пази премиера от "излишни" разкарвания и не позволява той да бъде привикан и изслушан, въпреки че имаше такива напъни от страна на опозицията и за мигрантската криза, и за скандала около НДК. Борисов не благоволи да се яви дори пред анкетната комисия, специално сформирана по този случай.
Самият Борисов не крие досадата си и откровено заяви, че не обича да ходи в парламента, като индиректно призна, че е инструктирал депутатите си да му спестяват такива ходения. "Избягвам да ходя в парламента, защото човек трябва да има много здрави нерви, за да издържи на такива лъжи и обиди", обясни той.
А че отношението на министър-председателя към Народното събрание ще бъде такова и че ролята му на първа власт ще се сведе до "гумен печат", който заверява еднолични решения, стана ясно още в първите работни дни на парламента. Още на второто му заседание, когато се обсъждаше правилникът за работа на 44-ото Народно събрание, мнозинството побърза да премести парламентарния контрол от ефира на БНТ 1 в този на далеч по-малко гледаната БНТ 2. Предложението за това дойде от "Обединени патриоти", но охотата, с която ГЕРБ ги подкрепи, не остави никакво съмнение, че идеята е тяхна.
На същото заседание бе отменен и т.нар. блицконтрол. Тази форма на контрол на правителството беше приета от 42-рия парламент, когато министър-председател беше Пламен Орешарски. При нея всяка първа сряда от месеца премиерът, заместниците му и министрите идваха в Народното събрание, за да отговарят на текущи въпроси. ГЕРБ и Патриотите обаче решиха министрите да се отчитат пред ресорните комисии.
Всъщност и до оставката на бившия председател на парламента Димитър Главчев се стигна, след като той се опита да попречи на Нинова да заяви от трибуната, че мнозинството крие лидера си. Преди това ГЕРБ и "Обединени патриоти" отхвърлиха поредното искане за изслушване на Борисов, в което той трябваше да каже кой е депутатът, свързан с наркотици и кой е купувал гласове.
Прави впечатление, че най-дисциплинирано се явяват пред депутатите тези министри, които са търкали банките повече от един мандат, т.е. били са и от другата страна на бариерата. Очевидно при тях все още действа някакво чувство на колегиалност. Такива са вицепремиерът и военен министър Красимир Каракачанов и МВР шефът Валентин Радев. Отзивчиви към депутатските питания са също регионалният министър Николай Нанков, енергийният Теменужка Петкова и на околната среда и водите Нено Димов.
За 27-те парламентарни контрола от април до 1 декември вицепремиерите от ГЕРБ Томислав Дончев и Екатерина Захариева са се появявали в Народното събрание по три пъти. А Валери Симеонов е отговарял веднъж на въпроси на народните представители и един път, когато се превърна в главно действащо лице в дискусия за демографската криза.
Бойко Борисов и ГЕРБ постепенно, но целенасочено и в противоречие на основния закон променят конституционния статут на държавата – от парламентарна тя става премиерска република. И най-важните решения се вземат не в пленарната зала, а в Министерския съвет. И по-точно – става това, което Бойко Борисов реши, като не дава обяснения на никого, дори на народните представители. Те трябва само да гласуват механично спуснатото им "отгоре".
В тази посока са и целенасочените опити на мнозинството да претупва дебатите и да обезличи парламентарния контрол. Което пък показва отношението на ГЕРБ към избирателите и задължението на управляващите да се отчитат пред тях. За премиера и повечето министри това отчитане е формално и отегчително. Затова от парламентарната трибуна често се чуват признания, че отговарящият вижда за първи път отговора, който му е написал някой експерт и го е дал в ръцете му в последния момент. Други пък изчитат написаното на листа монотонно и в скоропоговорка, т.е. отбиват номера. Трети се запъват, заекват и сричат като първолаци.
Любопитно е: дали ако Бойко Борисов и ГЕРБ дойдат на власт за четвърти път, парламентарният контрол няма да бъде отменен изцяло. За да се спести тази премиерска и министерска тегоба.
