Възстановяване на доверието в Европейския съюз и НАТО се отчита в обобщение на годината. Това показват данните от последното проучване на „Галъп интернешънъл“ в обобщение на отиващата си 2017 г. Проучването е базирано на ежемесечния „Политически и икономически индекс на „Галъп“ и е независим от външно финансиране.
През декември 62% имат доверие в ЕС, а 26% нямат доверие. През миналата година доверието бе спаднало до равнища под 50%, а недоверието беше близо под 40%. 38% имат доверие в НАТО, а 44% нямат. Година по-рано доверието не превишаваше 30%, а недоверието беше над 50%.
Новият български еврокомисар Мария Габриел е още сравнително непозната, но има нелоши дялове на доверие около 25%.
Мнозинство от 55% пък вярват, че страната ще се справи добре с европредседателството. В този дял се оглежда колкото оценка, толкова и пожелание.
Европейският съюз
През 2017 г. доверието в обобщения образ на Европейския съюз в България възстанови своите позиции, след като в предходната 2016 г. беше достигнало по-ниски стойности.
През тази година в няколко ключови за Европа избори надделяха проевропейски кандидати в сблъсък с евроскептици – това вероятно допринесе за възстановяването на доверието през 2017 г. Влияние може би оказва и мобилизацията около и след изборите на политически сили, които ползват по-скоро прозападни послания.
Разбира се, следва да се изчакат още данни, за да се прецени дали укрепването на положителните оценки не е лабилно, особено на фона на продължаващите геополитически проблеми в Западния свят.
Неодобрението за ЕС у нас през 2016 г. достигна най-чувствителната си фаза, поне от началото на века.
През 2016 г. подействаха няколко причини за загуба на доверие, свързани с продължаващите ефекти на бежанската криза, Брекзит и другите кризи.
Влияние вероятно оказа и по-общото противоборство между Запада и Русия в този период. Въпреки всичко обаче и през 2016 г. ЕС остана със силно положителен имидж, макар и не в познатата степен.
Наред с моментните фактори за разколебаване на авторитета на ЕС, в масовите очи, действат и дълготрайни фактори, например закономерното вглеждане в детайлите на Евросъюза, което постепенно дойде след стремежа за присъединяване; плавното затихване на идеализациите, присъщи за масовото съзнание и почти незабележимо като скорост износване на авторитета на ЕС.
Данните сочат, че през 2017 г. новият български еврокомисар Мария Габриел (с ресор относно цифровизацията и т.нар. цифрово общество) е още сравнително малко позната. В края на годината неразпознаваемостта остава значима – повече от една четвърт от пълнолетните българи признават, че не са чували или не са запознати с личността на Мария Габриел.
Доверието в нея е 25%, недоверието – 28%. Останалите се колебаят. Това са все пак сравнително благоприятни на фона на политическия процес стойности на доверие.
НАТО
2016 г. създаде известна опасност и за доверието у нас в НАТО, но 2017 г. не потвърди тази тенденция.
По традиция образът на НАТО се възприема с повече противоречия в сравнение с този на ЕС. Това може би се дължи на традиционно високите симпатии към Русия в обществото ни, както и на факта, че става дума за военен съюз. Нарасналите външнополитически амбиции на Русия, която е в период на обтегнати отношения и информационни противоборства със Запада, вероятно също дава известно отражение.
В годините прави впечатление по-скоро резервираното отношение на привържениците на левицата към НАТО, а дори в известна степен – и към ЕС. Националистите също не показват ентусиазъм по тези теми.
Затова е и възможно положителните сигнали в данните за НАТО и ЕС през 2017 г. да идват и от сериозната следизборна позитивна инерция в нагласите в полза на ГЕРБ.
Председателство
Традиционният негативизъм към българските институции не се пренася към очакванията за председателството. Разбира се, по-оптимистично настроени са привържениците на ГЕРБ, но и привържениците на БСП не споделят сериозен негативизъм.
