Столичният парламент си изми ръцете за Общинска банка

Столичен общински съвет - заседание

Столичният общински съвет (СОС) даде зелена светлина  да бъде продължена работата по сделката за  продажбата на 67.65% от капитала на Общинска банка, който е  собственост на местния парламент. На 21 декември на заседанието си  СОС с 45 гласа "за" и 9 "против"  одобри доклада на Столичната общинска агенция за приватизация, в който се описват ходът и изпълнението на процедурата по продажбата на Общинска банка, определянето на нейния кандидат-купувач – лихтенщайнския фонд "Новито Опортюнитис" (Novito Opportunities).

Документът  прави  предложение общинарите да дадат мандат на СОАП да завърши   с лихтенщайнската фирма сделката по продажбата на банката, след като купувачът бъде одобрен от регулаторните органи – Комисията за защита на конкуренцията и БНБ. Според заместник-председателя на групата на общинските съветници от  ГЕРБ Николай Стойнев от доклада на СОАП става ясно, че кандидат-купувачът  отговаря на всички предварителни изисквания,  поставени от приватизационната агенция. Това означава, че той е предложил за 67.65% от капитала на банката цена, която е равна или по-голяма на минимума от 45.65 млн. лв., заложен в предварителните условия.

 "Освен това кандидат-купувачът  се е съгласил да внесе предварително 20% от цената още преди БНБ и КЗК да са одобрили сделката", поясни Стойнев. Представителите на БСП в столичния парламент Милка Христова и Калоян Паргов обаче заявиха, че са против продажбата на банката в този момент и по този начин. Членуващите в  "Коалиция Сердика"  общински съветници –  от АБВ и от партия "Български социалдемократи", пък се опитаха да прокарат предложение за отлагане на процедурата по гласуването на доклада. Но  то бе отхвърлено.

Интересен момент в това обсъждане е случилото се с мнението на т. нар. десница. Припомняме, че предложението за откриване на процедура по приватизация на Общинска банка бе внесено от Трайчо Трайков – избран за общински съветник с гласовете на Реформаторския блок, когато в него влизаха ДСБ, СДС и "България на гражданите". Това мнение той поддържа и сега. Политическото  обединение обаче на практика не съществува.  А част от десните партии – "Да, България" и ДСБ, се обявиха както срещу откриването на процедурата, така и срещу това преговорите с единствения кандидат за Общинска банка – Novito Opportunities, да продължат. Явно и Трайков вече няма нищо общо поне с част от определящите се за десни политически сили в страната и го играе "one man show". Дали тази негова позиция в случая е принципна и каква е нейната цена тепърва предстои да се разбере.

С  решението си от 21 декември 2017-а Столичният общински съвет очевидно каза следното: "Общинска банка не ни трябва. Ние държим да вземем за нашите акции в нея едни 45-50 млн. лева, без значение от кого ги получаваме и в чии ръце оставяме тази кредитна институция." По  този начин общинарите си измиват ръцете и  оставят на регулаторните органи да решат дали кандидат- инвеститорът – Novito Opportunities, отговаря на всички изисквания, за да получи разрешение да придобие  кредитна институция в България. Ход, който е в съзвучие с "най-добрите" традиции на политическата  нечистоплътност, на дебелоочието  и  манипулативността на партийните реалности в българската демокрация.

Защо правим тези остри квалификации за решението на СОС? Най-малкото защото това  поведение на общинарите  се разминава с изискването, вложено във всички закони, третиращи въпросите на обществената собственост – да решават всички подобни казуси с грижата на добър стопанин.

Двата регулаторни органа, които по силата на българското законодателство трябва да одобрят покупко-продажбата на една кредитна институция у нас, в крайна сметка  са Комисията за защита на конкуренцията и БНБ.

Важно е да напомним също, че дни преди решението на СОС Комисията за защита на конкуренцията също се произнесе по сделката. Но  това произнасяне бе строго в рамките на нейния мандат – да провери дали въпросната сделка не нарушава законовите ограничения за концентрация и за господстващо положение на пазара, на който работят Общинска банка и нейните дъщерни дружества. Доколкото Общинска банка не е сред първите десет по размер на активите си кредитни институции в България, а нейният единствен кандидат-купувач – "Novito Opportunities", и собственикът му – лихтенщайнското управляващо дружество "CAIAC Fund Managment", нямат бизнес у нас, такова решение  на КЗК можеше да се предвиди още от самото начало. И то бе, че тази сделка не нарушава принципите на конкуренцията у нас.

И все пак  докладът  на КЗК съдържа  следното изречение: "Столичният общински съвет следва да се произнесе  с решение, с което може да определи участника, спечелил  конкурса, или да прекрати конкурсната процедура, без да определи купувач на акционерното участие." Е, СОС се произнесе и не се възползва от възможността да прекрати конкурсната процедура за продажбата на своите 3 880 388 броя акции, които представляват близо 67.65% от капитала на Общинска банка. А имаше  възможност да го направи най-малкото на две основания: първото е, че банки в България открай време се продават само и единствено на стратегически инвеститори. Това ще рече – на други банки или големи финансови компании у нас и в ЕС, които обаче разполагат  с достатъчно собствени средства,  позволяващи им не само да купят кредитната институция, но и да осигурят дългосрочното й стабилно развитие и ликвидна подкрепа, ако това е необходимо. "Novito Opportunities" и неговият собственик "CAIAC Fund Managment" са далеч от тези изисквания  – най-малкото защото и двете са финансови институции – с капитал от по 1 млн. евро, и в.Банкеръ" вече писа за това. Вярно е, че на 7 октомври 2017-а "Nоvito Opportunities" е публикувало проспект за емитиране на акционерни дялове, с които набира 24.45 млн. евро за инвестиции. Само че може ли тези пари да се третират като собствени средства на въпросния взаимен фонд? Ще припомним, че тези пари са взети за управление – ще рече, че по желание на лицата, закупили акции от емисията, той ги инвестира в определени проекти, които могат да донесат  доходност, която да повиши стойността на акциите, но също така са свързани и с риск от загуби. Та въпросните средства –  набрани по такъв начин и с такава цел, могат ли да се смятат като собствени пари на "Nоvito Opportunities"?

Ако приемем, че отговорът на първия въпрос е "да", логично следва второ  питане: "Кои са  притежателите  на такива акции, емитирани от "Nоvito Opportunities", и какви права ще имат те върху политиката на Общинска банка, в това число и кредитната,  ако тя бъде продадена на "Nоvito Opportunities"? Не трябва да се забравя, че Лихтенщайн е едно от най-известните в Европа убежища на банковата и данъчната тайна. Това ще рече, че информацията за банковите сметки и финансови активи,  отворени и притежавани от лица в Лихтенщайн, е защитена със строги закони. Разкриването й е изключително сложна задача. При това положение, ако реалните собственици на Общинска банка, влезли в нея през "Nоvito Opportunities", ще са хората, купили  акции от последната му емисия за 24.45 млн. евро, за БНБ ще е много трудно  да следи кои са истинските собственици на банката, каква е тяхната репутация и дали институцията не отпуска на въпросните лица вътрешни кредити и заеми, не предоставя гаранции и поръчителства на свързани с тях фирми. А следенето и превенцията на подобни процеси е един от основните регулаторни ангажименти на БНБ.

При положение че лицата, закупили акционерни дялове  от емисията на "Nоvito Opportunities", няма да имат право да определят политиката на Общинска банка  (поради спецификата на взаимните фондове), а това ще прави самата "Nоvito Opportunities". Тогава възниква въпросът: "Възможно ли е българската кредитна институция да бъде купена от компания, чийто капитал е 1 млн.  евро? Това не е ли нарушение на правилото банките у нас да се продават на стратегически инвеститори?"

И да се върнем на принципа, записан в закона: "Ако софийските общинари се отнасяха към общинската собственост,  част от която е и Общинска банка, с грижата на добри стопани, те щяха да потърсят отговори на всички тези въпроси, да  поискат правни становища по тях. Но явно в случая общинарите са се направили, че не виждат този си ангажимент. И удобно  оставят крайното решение по сделката за Общинска банка на  БНБ. Какъв ще е крайният резултат предстои да видим, но това може да отнеме поне два месеца.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Откъде се информирате за предстоящия вот 2 в 1 на 9 юни?

Подкаст