Банско е едно от планинските градчета, които в този сезон привличат пътешественици и скиори. Днес то е известен зимен курорт. Най-високата точка на ски-центъра е 2560 м, а най-ниската – 1000 метра. В Банско има 75 км ски трасета, от които за начинаещи са 35%, 40% за напреднали и 25% за опитни скиори и сноубордисти. Оборудвани с машини за изкуствен сняг са 80% от трасетата, което прави ски-сезонът гарантиран от декември до май.
Банско е известно и със своите забележителности. Около 1850 г. е основана Банската българска община – организация на местното българско самоуправление, като продължение на сформирания през 1833 г. общоселски обществен съвет начело с Лазар Герман за осигуряване на средства, материали и работна сила за строежа и изписването на църквата "Света Троица", осветена през 1835-а. През 60 и 70-те години на XIX век общината оглавява борбата срещу гръцките църковни власти за независимост на българската църква и за развитие на просветното дело в селото. По нейна инициатива през 1857 г. се изгражда нова училищна сграда, взаимното училище се преустройва в класно, разпространяват се възрожденски вестници и книжнина. Общината организира строежа на камбанарията на църквата "Света Троица" през 1850-а и монтирането на часовников механизъм през 1865 година.
Основната, изповядвана религия в Банско, е християнството. Църквата "Света Троица" се намира в центъра на Банско и е един от символите на курортния град. Освен че е една от най-посещаваните забележителности в града, църквата е една от най-големите в България. До построяването на храм-паметника "Св. Александър Невски" в София, "Света Троица" е била най-голямата църква в страната.
Храмовият комплекс в Банско обединява църквата, камбанарията и оградния зид и е обявен за архитектурно-строителен паметник.
"Света Троица" е действаща православна църква, част от Неврокопската епархия на Българската православна църква. Храмът, една от най-забележителните църкви в България от втората половина на XIX век, е обявен за паметник на културата.
Църквата "Света Троица" е изградена в центъра на селото от местни строители през 1835 г., благодарение на общите усилия и щедрост на банскалии. Тъй като по онова време османците позволявали да се строят църкви само на места, където преди това е имало храм, местни хора заровили икона и кръст в двор в центъра на селото. Мястото за строене на църквата е дарено – най-голям дарител е Лазар Герман – заможен банскалия и кмет на българската община. Той е основен ръководел в изграждането на храма, както и лице за трудните преговори с турците, което в крайна сметка му коства живота. Друг виден дарител е Тома Хаджибена, който дава мястото пред къщата си. Общо дарителите са 270 фамилии и 1081 индивидуални дарители. Разрешението за строеж на храм е получено през 1833 година. Главният майстор строител е банскалията Димитър Доюв. В строителството участват 350 майстори – каменоделци, строители и резбари, както и доброволци от селото. Храмът е завършен в 1835 година.
В 1850 г. в северната част на църковния двор е изградена голяма каменна камбанария, която служи и като часовникова кула. Камбанарията се съчетава отлично с архитектурата на църквата и играе важна роля при оформянето на силуета на градчето. Майстор на кулата-камбанария е Уста (майстор) Глигор Благов Доюв, племенник на строителя на църквата Димитър. Тя е висока 30 м и се счита за символ на град Банско. През 1866 г. на нея е монтиран часовник, изработен от самоукия бански майстор Тодор Хаджирадонов.
Целият комплекс е определен като едно от най-ярките достижения на банската култура от епохата на Възраждането.
Църквата представлява трикорабна базилика с размери 35 м дължина и 22.5 м ширина. Архитектурата на сградата е направена, така че мами окото да изглежда малка, а всъщност не е. Градежът е монументален, като каменната зидария е майсторски изпълнена. Дебелината на стените е 1.10 м в основите. Входните врати, сводовете и прозорците са изработени от дялани камъни. На главния й вход, в близост един до друг могат да се видят християнски кръст и турски полумесец – символ на търпимостта между двете религии.
Изографисването на църквата се свързва с имената на едни от най-изявените майстори от Банската и Дебърската художествена школа – Уста Велян Огнев, чието дело са уникалният резбован иконостас, оригиналните стенописи по колоните, стените и купола, Димитър Молеров, който прави кръста на разпятието, престола, големите иконостасни икони и целувателните икони, и Симеон Молеров, който също сътворява прекрасни иконостасни икони.
Ба̀нско се намира в област Благоевград, в близост до Разлог и е административен център на община Банско. В XIX век е център на българщинита в Пиринска Маскедония на територия, граничеща с гръцко и турско население. От Банско са родом българските народни будители Неофит Рилски и Паисий Хилендарски, както и поетът Никола Вапцаров.
Банско е в подножието на Северен Пирин на 927 м надморска височина. Отдалечен е на 56 км от Благоевград, 145 км от Пловдив и 150 км от София. Близо до града започва национален парк "Пирин", който обхваща по-голямата част от планината Пирин. Той е един от трите национални парка у нас заедно с Рила и Централен Балкан. През 1993 г. паркът Пирин е обявен за една от териториите от световно значение, които се намират в Европа.
През Банско протича река Глазне. Климатът е планински и позволява задържане на снежната покривка от декември до април, а алпийският характер на Пирин планина обезпечава отличните условия за професионален и любителски ски спорт.
В Банско има гара на железопътната теснолинейка Септември-Добринище. Югозападно от града имаи Минерални извори.
