Хакерските атаки с фалшиви имейли с цел финансова измама оглавяват класацията за най-сериозна киберзаплаха през 2018 г. Прогнозата е на дигитално читалище SAFER. 2017 г. се оказа годината на криптовирусите. Wannacry успя да инфектира над 400 хил. устройства. Хубавата новина е, че се намери лек в рамките на седмици, припомня Ясен Танев, експерт по цифрова хигиена и киберсигурност. По думите му похитителите на данните са успели да вземат сумата от 130 хил. долара. Така че за изминалата година криптовирусите бяха най- голямата заплаха и затова сме виновни единствено ние, обобщава той пред bTv.
Второто място е за атаките с фишинг – имейли през електронната ни поща, които тази година са с по-внимателно подбрано съдържание. „Първите бомби през електронната поща дойдоха с криптовируса, но в последствие атаките станаха по-прецизни и се използваше човек по средата. Така се подменя директно имейлова с кореспондениция между контрагенти или се изпращаха фалшиви писма” обяснява Ясен Танев.
IT експертите поставят на трето място атаки с имейли за промоция и есемеси за печалби, както и рекламни банери , които се прицелват в кредитната ви карта. Новото в класацията е нарушената интернет неутралност през изминалата година. Това според специалистите е
свързано с практиката на интернет доставчиците да филтрират съдържанието или да намаляват достъпа на потребители. „Представете си медия, която искате да достъпите, но понеже е на конкурентен оператор тя бива блокирана или новини и съдържание”, аргументира се Танев.
На пето място той класира най-голямото изтичане на потребителски имена и пароли от така нареченият даркнет, която е най-грижливо подредената база данни от хакери. Над 1,4 млрд. пароли и потребителски имена вече са доказано уязвими. „Изводът – внимавайте и сменете вашите пароли, защото най-вероятно някой вече ги има”, предупреждават доброволците от дигитално читалище SAFER.
Експертите сочат, че през 2018 ще отпадне заплахата от криптовирус като основен начин на кибератака, но атакуването с имейли от фалшиви податели ще бъдат номер едно. Затова те съветват всички бизнеси да започнат да подписват електронно дигитални съобщения. А ако не искат да бъдат четени да ги криптират.
Следващата стъпка е свързана с естественото развитие на българския пазар и нарастването на пазаруването онлайн. Предвижда се загубите от кражби на кредитни карти през интернет сайтове и продажби на услуги в интернет да се увеличат в България, защото достигаме критичните 20% плащания с кредитни карти, а като цяло в интернет говорим за над 70% плащания с кредитни карти. „Искаме да кажем на потребителите: Внимавайте като плащате с кредитна карта и на кого давате тази информация, защото след това може да претърпите загуба”, призовава Танев.
Третият акцент за 2018 г. е свързан с прилагането на регламента за личните данни на ЕС, които дефинират GDPR обработката и съхранението на лични данни и PCIDSS регламент за работа с кредитни карти. Но оттук идва и заплаха номер четири, която ще съществува през 2018 г. Регламентът ще налага огромни санкции около 4% от оборота на компанията или до 20 милиона евро. Така интересът към кражба на лични данни и компрометиране вероятно ще се повиши, а бизнесът, който ще трябва да плаща огромни суми за глоби ще предпочете да плати откуп, за да се спаси от санкция.
