След две години на висок икономически ръст и преизпълнение на бюджетните цели правителството без особени основания продължава да планира бюджетни дефицити въпреки добрите очаквания за икономическото развитие през следващите три години, констатира икономистът Калоян Стайков. Според него обясненията за това варират от предпазливост – осуетяване на евентуални искания за допълнителни разходи през възможност за дискреционни разходи от правителството без санкцията на Народното събрание – ако действителното изпълнение на бюджета е по-добро от заложеното, през мързел – продължение на старата политика, но при нова икономическа обстановка, та чак до невъзможност – пристрастеност към политиката на дефицити.
–
Не би било пресилено да се каже, че 2017-а беше най-силната година в икономически план от кризата насам, смята Десислава Николова от Института за пазарна икономика. Факторите зад доброто представяне на икономиката са както позитивната външна среда, така и нужните предпоставки у дома, отбеляза тя. Според нея това дали растежът на българската икономиката ще успее да нахвърли 4% през 2018 г. ще зависи най-вече от способността на българския бизнес да се адаптира към все по-стегнатия пазар на труда, където свободният ресурс е силно ограничен.
–
Андре Сапир от най-престижния брюкселски институт "Брюгел" смята, че България трябва да се присъедини към единния банков съюз преди влизането си в еврозоната. Сапир е убеден, че страната ни ще стане част от валутния съюз. По отношение на участието на България в банковия съюз и Европейския валутен фонд, когато бъде създаден, Сапир отговори: Не виждам причина за участие в Европейския валутен фонд, ако дадена държава не е част от еврозоната или на Банковия съюз. Ако ме питате дали България трябва да се присъедини към Европейския валутен фонд, преди да влезе в еврозоната, отговорът ми е да, но само ако участва и в Банковия съюз.
–
