Не случи с коалиционни партньори Бойко Борисов и това си е. Откакто е принуден да управлява в съюз с други партии, проблемите му се множат. Самостоятелно беше само първото му правителство – на ГЕРБ, макар че управляваше с малцинството. За да има някаква стабилност властта, Борисов трябваше да разчита на плаващи мнозинства и напазарувани депутати. А да се управлява по този начин не е никак лесно. Това обяснява защо кабинетът "Борисов 1" не изкара мандата си докрай. За този край роля изиграха и уличните протести, но сметката остана за Борисов.
Да се управлява в коалиция обаче се оказа още по-трудно, защото все трябва да се съобразяваш с желанията и прищевките на младшия партньор. Той тежи на премиерската шия като воденичен камък, но, от друга страна, без него властта пада. За по-малките партньори е характерно умението майсторски да извиват ръце и така да постигнат численост на министрите си в кабинета, несъразмерна на електоралната им тежест.
Така стана във втория мандат на Борисов, когато управляваше с Реформаторския блок. Въпреки клетвите на лидерите на партиите от Блока, че няма да допуснат Бойко Борисов втори път да стане премиер, по време на преговорите за съставяне на правителство те "внезапно" отстъпиха. И в замяна получиха седем министерски кресла. Което може да означава, че умело са "преговаряли".
Проблемът обаче беше в това, че Реформаторите говореха на пет гласа, което силно затрудняваше комуникацията на Борисов с тях. И договорките му с тях вървяха "на парче" – с всеки лидер поотделно. И, аха, Борисов да се похвали, че даден въпрос е изяснен, се оказваше, че някой от партийните водачи в Блока с нещо не е съгласен. Комуникацията в самата Реформаторска къща също не беше на ниво. Затова в крайна сметка се стигна до шизофреничното състояние половината Реформатори да подкрепят правителството, а останалите да са в опозиция. Ролята на катализатор за това състояние изиграха неприетите предложения за конституционни промени, свързани със съдебната система, на тогавашния правосъден министър Христо Иванов, заради които председателят на ДСБ Радан Кънев беше принуден да направи "исторически компромис" с ДПС.
Наложи се няколко пъти Борисов да пристига като линейка в парламента, за да оправя настъпилата бъркотия в отношенията и действията между парламентарната група на ГЕРБ и тази на раздвоения Реформаторски блок. Както и да хока реформаторските министри, че не могат да се разберат със собствените си депутати.
От такива партньори човек наистина може да го заболи главата. И Борисов използва като претекст загубата на президентските избори, за да хвърли оставка и да се отърве от реформаторското бреме. Е, не завърши и този мандат, но пък съдбата се оказа благосклонна към него и му подари трети.
Подаръкът обаче отново загорча на Бойко Борисов, защото беше очевидно, че пак ще управлява в коалиция – този път с "Обединени патриоти". Преговорите за управленска програма и кабинет и с тях не бяха лесни, но в края на краищата Министерският съвет, макар и необичаен като разпределение на ресорите, тръгна. Лидерите и на трите националистически партии получиха своето. Воеводата Красимир Каракачанов – военното министерство плюс вицепремиерски пост, а Волен Сидеров за първи път стана председател на сложна и разнолика парламентарна група, която е част от властта, и съответно има много по-голяма тежест при вземането на решенията в Народното събрание. Инстинктът на Борисов, а и опитът му му подсказаха, че проблеми може да му създава основно лидерът на НФСБ Валери Симеонов. Затова премиерът не гореше от желание да го остави в парламента (въпреки предпочитанията на Симеонов). Борисов просто не искаше да "получи" втори Радан Кънев. И направи всичко възможно да го държи близо до себе си – даде му вицепремиерски стол и разнообразни, но важни ресори.
Спокойствието обаче трая от ден до пладне, въпреки че в общи линии кабинетът е стабилен и върви. Смутителят на покоя и този, който, мине се-не мине, клати лодката, е Валери Симеонов. Той лесно се пали, още по-лесно се сърди и обижда, действията му са импулсивни, несъгласувани с никого – нито с останалите партньори в патриотичната коалиция, нито дори със собствената му партия. Лидерите на ВМРО и "Атака" Красимир Каракачанов и Волен Сидеров, както и депутатите в парламента се чудят как да замажат поредния му гаф, без да прехвърчат искри, избягват да ги коментират, а на журналистически въпроси отговарят с общи приказки и извиняват поведението му с особености на характера и нестандартно чувство за хумор.
Неслучайно във всички анкети и социологически проучвания в края на миналата година Симеонов печели приза "Мистър Гаф". Припомнят се акцията "Тишина" през лятото в "Слънчев бряг", "Великата българска ограда" и крамолите с депутатката от БСП Елена Йончева, откритата тържествено тоалетна на ГКПП-Калотина, избухванията му по адрес на премиера, както и обвиненията му, че Борисов "се държи в политиката като самовластен, като властелин, като едноличен лидер" по повод оставката на парламентарния шеф Димитър Главчев през ноември.
Току в последните дни на 2017-а се случи последният гневен изблик на Валери Симеонов заради втория кабинков лифт в Банско. На заседание на Министерския съвет в началото на декември точката за разширяване на ски зоната, внесена от него, беше отложена. Това стана заради протести на екозащитници. В телевизионно интервю Симеонов буквално избухна: "Втори лифт няма да има поради несъгласие на Бойко Методиев Борисов. Сега аз сядам и мисля до 28 декември, когато ще има заседание на Министерския съвет. Всичко е възможно да стане – да не мислите, че аз съм от тези, дето слушкат и папкат и искат да си начешат егото?! Не искам да го виждам след това изработване, което направи." После пък нападна и министърката на туризма Николина Ангелкова (на нея не й е за първи път).
Всички останаха с впечатлението, че лодката на властта здраво се клати. Но Борисов побърза да успокои положението в типичния си Соломоновски стил. Втори лифт ще има, но след като се направи цялостна екооценка.
През септември пък вицепремиерът Симеонов пак се разлюти срещу премиера Борисов. "Напоследък нямаме диалог с Бойко Борисов и коалиционните партньори. От два месеца не сме правили коалиционен съвет", избълва той пак от телевизионния екран. И заяви, че един от основните проблеми са безпринципните партийни назначения. Е, коалиционен съвет беше свикан, а участниците в него обявиха, че търкания и противоречия в управленската коалиция няма и всичко върви "по мед и масло".
Всички тези избухвания на Валери Симеонов обаче са като лятна буря – гърми, трещи, но бързо утихва и грейва слънце. Лидерът на НФСБ просто мрази да го пренебрегват, да не се съобразяват с него и да го заобикалят, държи да го уважават като коалиционен партньор във властта. Целта му не е да събори правителството. Поне засега.
Странна беше и изявата на друг от партньорите в "Обединени патриоти" – лидера на "Атака" Волен Сидеров, който едва ли иска да бутне кабинета. Още в първите дни на новата година пак от телевизионния ефир той заяви: "Не знам защо цялата държава се занимава с някакъв лифт? Ние не влязохме в управляващата коалиция за лифтове, плажове и пързалки, а за да вдигнем доходите на хората. Да поощрим бизнеса, предприемачеството. Вместо да коментираме цената на водата, ние се занимаваме с лифта в Банско", заяви той.
"Ще напомня на коалиционните си партньори, че смисълът на властта е да се направи по-добър живота на колкото се може повече българи. Приоритет са доходите, пенсиите на хората, сигурността на хората, българската икономика да дръпне и да се повиши брутният вътрешен продукт", категоричен бе Сидеров, който неочаквано скочи в старите си опозиционни обувки. Въпросът е дали размаха предупредително пръст на Симеонов, за да се върне на земята. Или пък на ГЕРБ, за да им напомни предизборните обещания. А вторият, по-важен, въпрос е: тримата в коалицията "Обединени патриоти" не си ли говорят помежду си, че трябва да комуникират през медиите. И пак ли Борисов не свиква коалиционни съвети, за да си кажат там каквото имат да си казват.
Сидеров разкритикува ГЕРБ за претупания антикорупционен закон и захапа КЕВР, с което показа, че и той е опасен, не само Валери Симеонов. А малкият партньор държи големият да се вслушва в гласа му и в желанията му. "КЕВР е една корумпирана комисия, начело стои един отявлен Костовист. Той трябва да подаде оставка веднага. Ние повишихме пенсиите и това ще бъде стопено от повишението на водата. Къде отива постигнатото?”, разгневи се лидерът на "Атака", с което припомни, че съставът на този орган е остатък и спомен от предишното коалиционно партньорство на Борисов. И нещата трябва да се осъвременят. "Мнозинството в тази комисия е в състояние да събори правителството. В комисията пет от девет членове са от партии, които са извън правителството или опозиционни. КЕВР трябва да бъде овладяна и ние подготвяме промени. Тази комисия е по-независима и от Ватикана. Уж се избира от парламента, но не се отчита пред парламента, няма контрол. Това трябва да се промени и ще се промени", недвусмислено отсече той.
Очевидно има някаква патриотична офанзива спрямо Бойко Борисов и ГЕРБ. Въпросът е срещу какво? Какво се канят да издействат или получат Патриотите? Отстъпките на премиера пред учените от БАН за увеличение на бюджета им и за мораториума върху иновативните лекарства показаха, че именно сега, в началото на българското европредседателство, е моментът да се иска. Пред страха "да не се изложим пред чужденците" Борисов е готов на всичко.
Във всеки случай вицепремиерът Валери Симеонов си остава голямото неизвестно за развитието на отношенията както вътре в управляващата коалиция, така и между партньорите от "Обединени патриоти", смятат анализатори. Обаче една смяна на Симеонов – само под натиска на ДПС например, рискува да се обърне срещу ГЕРБ, тъй като много от действията на вицепремиера бяха посрещнати с одобрение от хората, независимо от многобройните му гафове. Затова, според социолога Андрей Райчев, Борисов ще постъпи както той си знае.
"Струва ми се, че той (Валери Симеонов – б.р.) си позволява неща, които могат и да му струват главата. Но Борисов прилага към него техниката, която прилагаше към Москов и тези свои коалиционни партньори. Дава му много активна роля, дава му да се изказва и силно подозирам, че ще завърши своя път по същия начин. Това е една формула, която по ония времена нарекох "балъците напред". Тоест той пуска балъците напред, пред него и по-активно от него да играят хоро – и те просто се изхабяват политически", е мнението на Райчев.
А дали на Бойко Борисов е било по-лесно с Реформаторите или с Патриотите, с Радан Кънев или с Валери Симеонов ще може да преценим, когато си отиде и този кабинет.
