Точно преди Коледа (на 22 декември 2017-а) щатският президент Доналд Тръмп подписа предизвикалия яростни дебати и нападки Закон за намаление на данъците и за работните места. Според републиканците намалението на данъчните ставки за корпорациите, дребния бизнес и физическите лица ще стимулира икономическия растеж. Демократите опонират, че тя облагодетелства свръхбогатите и натрупва национален дефицит. Вносителите пък са убедени, че промените ще затворят някои вратички в сегашното законодателство и ще опростят сложната му структура.
Подобно на здравната реформа на Барак Обама (получила прякора "Обамакеър") и данъчните промени на Тръмп бяха приети на политически принцип – с гласовете единствено на републиканците, без нито един опозиционен вот. Одобрената реформа на данъчната система обаче е най-мащабната за последните повече от три десетилетия.
В резюме, според новия данъчен план, корпоративният налог спада от сегашните 35 на 21 процента. Най-високата данъчна ставка на физическите лица пада от 39.6 на 37 процента. Стандартните данъчни отстъпки се увеличават двойно, а персоналните изключения отпадат.
Няма да мине и без случайни жертви.
Едните ще са арктическите животински видове, защото републиканците разрешиха петролни сондажи в убежището на дивите животни в прилежащия към Щатите пояс от Арктика. От тях се очаква в държавната хазна да влязат допълнително 1.1 млрд. щ. долара за период от десет години. Сондажите в тази част на света обаче няма да са рентабилни при цени от поне 70 щ. долара за барел гориво.
Другите жертви ще са от средите на любителите на алкохола. Те ще дойдат от решението за намаление на налозите върху бирата, виното и силните спиртни напитки. По оценка на учените от института "Брукингс" това ще увеличи с 1550 броя годишно свързаните с употребата на алкохол смъртни случаи.
Данъчната реформа на Тръмп е инспирирана от една теория, визуализирана на платнена ресторантска салфетка, която обвързва данъчните редукции с икономическия растеж. Идеологът й е Артър Лафър, който през 1974-а – по време на една вечеря с трима колеги консерватори, рисува на въпросната салфетка крива, която показва, че колкото са по-ниски данъците, толкова по-високи са приходите в хазната, и обратно – при 100% данъци държавата не получава нищо. Днес прочутата салфетка е в Националния музей по американска история, а авторът й е на 76 години и е сред феновете на данъчната реформа на Тръмп. В интервю за медиите Лафър посочва, че ще настоява пред президента да затвори данъчните вратички и да елиминира данъчните убежища успоредно с понижението на налозите. Макар че е убеден, че дори само редукцията на корпоративния данък ще генерира поредица от данъчни приходи. А бизнесът няма да търси начини да укрива задължения и ще започне да ги декларира. Според Лафър по-голямата икономическа активност ще повиши приходите от други данъци, включително и от ДОД и ДДС. А благодарение на повечето открити нови работни места ще намалеят средствата, харчени за социално подпомагане.
Кривата на Лафър става база за данъчната реформа на президента Роналд Рейгън, а впоследствие и на Джордж Буш. И двамата намаляват драстично данъците в името на по-висок икономически растеж и игнорират опасенията за дефицитите, набъбнали чувствително по време на тяхното управление. Но пък и двамата са преизбрани за втори мандат.
Какво ще се случи с реформата на Тръмп ще покаже бъдещето. Засега, "на първо четене", е ясно, че данъчният план на президента ще помогне повече на бизнеса, отколкото на индивидите. Но това също не е малко. Дори само защото редукциите на данъчните ставки за компаниите са постоянни, докато за физическите лица те ще са в сила до края на 2025-а.
Що се отнася до обикновения американец, реформата ще облагодетелства най-много домакинствата с по-високи доходи. По сметки на Центъра за данъчна политика (неправителствен институт от Вашингтон за независим анализ на текущите и на дългосрочните данъчни въпроси), лицата, които попадат в групата на онази една пета от населението на страната с най-ниски доходи, ще ги увеличат едва с 0.4 процента. Следващата една пета ще може да харчи с 1.2% повече. По-горните две категории ще имат съответно с 1.6 и с 1.9% по-високи доходи. А най-голямото нарастване на освободените от данъка пари се пада на най-богатите. При тях ръстът на приходите ще е 2.9 процента.
По изчисления на Съвместния комитет за данъчна политика към Конгреса новият закон ще качи дефицита с 1 трлн. щ. долара през следващите десет години и ще повиши растежа с 0.7% годишно, което ще компенсира част от загубените постъпления от данъци, оценявани на 1.47 млрд. долара. Експерти на "Голдмън Сакс" обаче опонират, че данъчният план на Тръмп ще добави не повече от 0.1-0.2% към икономическия растеж на Щатите през 2018-а и 2019-а. Подобни са прогнозите и на националната асоциация по бизнес икономика, която предвижда само 0.25% допълнителен ръст на БВП през 2018-а.
Данъчната фондация (водеща национална независима организация за проучване на данъчната политика, основана през 1937-а) прогнозира, че данъчният план на Тръмп ще създаде 339 хил. нови работни места и ще повиши заплатите с 1.5 процента.
Доста икономисти посочват, че икономическата теория на Лафър е проработила добре по времето на Рейгън, защото тогава най-високата данъчна ставка е била цели 70 процента. Което, според кривата от салфетката, е в забранения данъчен диапазон. Той се получава, когато данъците са толкова високи, че редукцията им (до 28% при Рейгън) стимулира растежа достатъчно, за да компенсира загубените данъчни приходи. Днес икономисти твърдят, че тази постановка няма да сработи, защото през 2017-а данъчните равнища са били наполовина на размера им през 80-те години на миналия век. Анализ на влиянието на данъчните редукции по времето на Буш пък констатира, че те са осигурили само краткосрочен стимул на стопанството, което по онова време вече е било много слабо. Докато щатската икономика през 2017-а е силна. И въпреки това надежда има, дори само ако съдим по нашия данъчен закон, изравняващ корпоративния и личния данък.
От гледна точка на твърденията, че бизнесът ще се възползва от намаленията на налозите, за да открие нови работни места, нещата все още са спорни. Американските корпорации притежават рекордни кешови резерви. Да не говорим, че новият закон им позволява да репатрират купищата пари в размер на 2.6 трлн. щ. долара от чужбина при еднократна данъчна ставка от 15.5% за кешовите наличности и 8% за съоръженията. Подобна данъчна ваканция през 2004-а е имала скромен принос за стимулиране на стопанството – по оценка на проучвателната група към Конгреса, защото компаниите са разпределили върнатите пари между акционерите, а не за работни места. Главните изпълнителни директори на Cisco, Pfizer и Coca-Cola вече намекнаха, че ще използват извънредните средства, за да платят дивиденти на акционерите. Шефът на Amgen пък щял да купи обратно фирмени акции. Или – на практика, орязването на корпоративния налог по-скоро ще качи цените на акциите, а не броя на работните места. Което натрапва заключението, че най-доброто решение за справяне с безработицата е правителството да харчи за инфраструктура и да създаде директно нови работни места.
Не трябва да се забравя обаче, че в данъчния план на Тръмп се запазват данъчните кредити за електрически возила и за съоръжения за добиване а електричество от вятър. Което, вероятно, е мотивирало японския автомобилен гигант "Тойота" и по-малкия му конкурент "Мазда" да обединят финансовите си възможности и да инвестират съвместно 1.6 млрд. щ. долара в Щатите за изграждането на завод за електрически коли, създавайки 4 хил. работни места.
От данъчната реформа на Тръмп ще бъдат ощетени данъкоплатците в Щатите с високи налози, защото отстъпките за щатските и регионалните данъци се премахват. Засегнатите са основно от Калифорния и Ню Йорк – крепости на демократите, побързали да обвинят президента в партийни гонения. Болните от редки болести също ще загубят – данъчните отстъпки за разработването на лекарства за тях се орязват от сегашните 50 на 25 процента.
