Около 132 дни трябва да работим през започналата 2018 г. , за да си платим всички данъци към държавата, изчислиха анализаторите от Института за пазарна икономика. Това означава, че на 13 май ще настъпи денят, в който гражданите ще спрат да работят за държавата и ще започнат да трупат за себе си. Датата е символична и показва кога държавната хазна ще се попълни, ако си прибира незабавно всичко, което й се полага. Датата е известна като Денят на данъчна свобода.
"Сметката се разпределя върху абсолютно всички български граждани (включително и деца и пенсионери), но именно работещите понасят в най-голяма степен тежестта от попълването на хазната. За работещите българи данъчната тежест е близо 50%, тоест за тях Денят на данъчна свобода идва чак в края на юни", поясниха хората от Института за пазарна икономика.
Оказва се, че живеещите в България ще получат своеобразна помощ от европейските данъкоплатци, които ще ги "отменят" в плащането за малко над 8 дни работа към държавата. Последните отразяват заложените в бюджета близо 2.4 млрд. лв. помощи от Европейския съюз. Иначе казано, местните данъкоплатци ще работят за държавата до 4 май, а в периода до 13 май ще ни отменят европейските данъкоплатци.
"Освен изчислените 132 дни следва да имаме наум и планираните четири дни за отработване, които отразяват заложения дефицит от 1.1 млрд. лв. по консолидираната фискална програма", отбелязват икономистите.
През 2018 г. българите ще изработват средно по около 289 млн. лв. за един календарен ден. Консолидираните приходи в бюджета пък са официално заложени в рамките на 38.2 млрд. лева.
Традиционно през последните години в бюджета се залага дефицит, което означава, че държавата планира да харчи повече, отколкото събира като приходи, твърдят икономистите. През последните две години обаче (2016 и 2017 г.) този дефицит не се реализира и бюджетите излизаха на излишък. През 2018 г., ако се бъде повторен този сценарий, може и да не отчитаме период на отработване.
Анализът сочи още, че най-много дни през 2018 г. българските данъкоплатци ще отделят, за да постигнат планираните приходи от ДДС – ще са необходими 34 дни. За приходите от акцизи ще са нужни близо 18 дни. За осигуровките ще е нужен малко над месец – 23 дни за социалното осигуряване и девет дни за здравното. Приходите от подоходните данъци ще бъдат постигнати за близо 12 дни, а тези от корпоративни данъци – за малко над осем дни. Други осем дни ще се работи, само за да се покрият държавните и общинските такси.
Оказва се, че тази година данъчната свобода ще ни споходи по-късно, отколкото през предишната, въпреки че тогава бяха нужни 128 дни за целта – объркване може да се получи поради сериозно разминаване в планирането и изпълнението на бюджета за 2017-а. По-високият номинален размер на БВП и много по-ниското усвояване на европейските средства изместиха датата на данъчната свобода по-рано спрямо обявеното за 2017 година.
През последните години се наблюдава устойчива тенденция дните, нужни на българските данъкоплатци да попълнят своята част от бюджета, да стават все повече, което означава, че реално данъчната тежест в страната нараства. През 2018 г. ще оказват влияние мерките за повишаване на осигурителната тежест (покачване на осигурителната вноска за пенсия и на минималните осигурителни прагове), както и повишен акциз върху цигарите. Тези мерки са на стойност около 450 млн. лв., т.е. това е цената на по-високите данъци през 2018 г., която ще покрият данъкоплатците. За съжаление през последните десет години след въвеждането на плоския данък от 2008 г. нямаме примери за намаление на данъчната тежест у нас.
