Приехме на заседание на Министерския съвет проект на Закон за ратификация на Истанбулската конвенция, която се отнася за домашното насилие и насилие от всякакъв вид върху жени и момичета. Истанбулската конвенция няма да доведе до разрешаване на еднополовите бракове у нас, тя не признава и третия пол. Това съобщи външният министър Екатерина Захариева на брифинг след редовното заседание на правителството.
Повод за коментара е предложението на кабинета Народното събрание да ратифицира Истанбулската конвенция , срещу която остро в края на миналата година се обявиха от ВМРО. Основанията са, че "налага учебни програми за изучаване на хомосексуализъм и травестизъм и създава възможност за налагане на еднополови „бракове“.
"Конвенцията не противоречи на Конституцията. Проведохме дебата и обсъдихме притесненията на Патриотичния фронт. С министър Цачева мисля че успяхме да обясним, надявам се това ще се види от дебатите в Народното събрание – няма да променяме Конституцията и никой не задължава България да разреши еднополовите бракове“, подчерта Екатерина Захариева.
Тя бе категорична, че целта на конвенцията е да възпита равенство между половете и разпад на стереотипите – домакинството не е задължение на жената, а мъжът не е длъжен да осигурява препитанието на семейството.
Вицепремиерът Валери Симеонов заяви, че осем от министрите са гласували против документа по време на заседанието.
„Не става въпрос за някакво политическо противопоставяне. Става въпрос за позиция, която са взели. Всеки взима позиция с оглед на своята компетентност и своето убеждение.“, коментира Симеонов.
България подписа Конвенцията през април 2016 г. Това е първият инструмент в Европа, с който се създава цялостна правна рамка за защита конкретно на жените и момичетата от всички форми на насилие и за предотвратяване, преследване и премахване на насилието над тях, включително домашното насилие.
Т. нар. Истанбулска конвенция обхваща широк спектър от мерки – от събиране на информация и повишаване на осведомеността на обществото по този проблем, през предоставяне на защита и на услуги за подпомагане на жертвите, до всеобхватно криминализиране на различните форми на насилие срещу жени. С присъединяването си към нея България се задължава да вземе мерки за предотвратяване и справяне със всички форми на насилие, породено от неравенството между половете, за защита на пострадалите и за ефективно съдебно преследване на извършителите, както и за събиране на информация и повишаване на осведомеността на обществото по проблема с домашното насилие.
Предвидените в програмата мерки са групирани според заложените цели – превенция, обучение и квалификация, защита, възстановяване и реинтеграция на пострадалите от домашно насилие, работа с извършителите, институционални, организационни и законодателни мерки.
Изпълнението на програмата предполага приемането на координационен механизъм за взаимодействие от отговорните институции и техните партньори при случаи на домашно насилие, изготвяне и разпространяване на добри практики и инициативи и улесняване на достъпа до информация за пострадалите, повишаване на уменията и квалификацията на социалните работници, служителите на МВР и магистратите за работа по случаи на домашно насилие, осигуряване на подкрепа на пострадалите чрез предоставяне на социални услуги.
Сред мерките, които се изпълняват по програмата, са денонощното консултиране и насочване на жертви на домашно насилие, финансиране на проекти за предоставяне на социални услуги за пострадали в малките и отдалечените населени места, поддържане и управление на кризисни центрове и др.
Средствата за заложените в Програмата дейности се осигуряват от бюджетите на съответните министерства и на проектен принцип.
