Американската компания за споделено пътуване Uber изпрати тежка година. Нестихващите скандали около нея доведоха до влошаване на финансовите й резултати. През третото тримесечие на 2017-а загубите й достигнаха 1.46 мрлд. долара. Впоследствие New York Times излезе с информация, че Uber тайно е следяла ключови ръководители, шофьори и служители в конкурентни фирми като част от провеждаща се по-широка операция за събиране на данни, свързани с търговската тайна. Името й често попадаше в новинарските заглавия и заради различни скандали, включително твърдения за сексуален тормоз на работното място.
В цялата тази мрачна картина все пак се появиха и някои светли тонове, след като Uber постигна споразумение с японския конгломерат SoftBank. Той ще инвестира в компанията над 7.7 млрд. долара, срещу което ще получи 15% дял. Планират се инвестиции за още 1.25 млрд., както и промени в ръководството. Сделката предполага, че стойността на Uber днес е около 48 млрд. долара – 30% по-малко от стойността й при предишен рунд на финансиране, когато тя бе оценена на 68 млрд. долара (още едно доказателство за сериозните й проблеми). Така тя вече не е и най-високо оценявания стартъп в света, след като китайският конкурент Didi Chuxing набра 4 млрд. долара финансиране и се оценява на 56 млрд. долара.
В последните дни на миналата година Uber загуби и ключова съдебна битка в Съда на Европейския съюз. Той присъди, че фирмата е за транспортни услуги и трябва да бъде третирана като такава от правителствата на страните членки на общността. Това на практика означава, че на Стария континент тя ще е обект на транспортното законодателство и регулациите на отделните държави. И ще се съобразява с правилата, които важат за таксиметровите услуги. Това ще принуди Uber да промени практиките си на европейския пазар, ако иска да оперира на него.
"Каквото и да бъде отсъдено, няма да промени нещата в повечето държави членки на Евросъюза, където вече оперираме според законите за транспорта – коментира говорител на Uber пред BBC малко преди да бъде оповестено определението на съда. Както новият ни изпълнителен директор каза, добре е да се регулират услуги като нашите и ние ще продължаваме диалога с европейските градове."
През септември миналата година компанията загуби правото си да работи в Лондон, след като лицензът й изтече. Но продължи да обслужва клиенти там, докато текат преговорите й с британския транспортен регулатор. Интересно е дали решението на Европейския съд сега ще повлияе на тези разговори и регулациите върху нея ще бъдат засилени? Да не забравяме, че Великобритания все още е член на ЕС и също трябва да се съобразява с разпоредбите на евромагистратите.
У нас компанията просъществува едва няколко месеца. През 2015-а Комисията за защита на конкуренцията й наложи глоба от 100 хил. лв. – за нелоялна конкуренция на пазара на таксиметрови превози и за непредоставянето на финансова информация. С решението си КЗК принуди Uber да преустанови дейността си, докато не започне да се съобразява с българското законодателство, регулиращо предоставянето на транспортни услуги. Върховният административен съд потвърди актовете на две инстанции. След още едно обжалване делото беше спряно в края на октомври 2016-а – в изчакване на становището на евросъда.
Всъщност България далеч не е единствената страна, която спря дейността на Uber. През 2017-а тя се оттегли и от Дания, въпреки че действаше там от 2014 година. Съвсем скоро ще й забранят да оперира и в Италия, след като бе обвинена в нелоялна конкуренция. В момента услугите й са блокирани и няма право да се рекламира.
На свой ред унгарското правителство прие закон, според който шофьорите на Uber нарушават правилата, към които са длъжни да се придържат другите таксиметрови фирми. На унгарския пазар американската фирма за споделено пътуване се задържа две години и половина.
Uber е изправена пред забрана и във Финландия, Франция, Испания и Холандия. Основният таксиметров оператор в Барселона пък я обвини в извършването на незаконна таксиметрова услуга, което в крайна сметка доведе и до решението на Съда на ЕС.
В САЩ фирмата също имаше сериозни неприятности, което я принуди да преустанови дейността си в Аляска и в тексаския град Остин. В Аляска Uber плати и глоба в размер на 77 925 долара. Което обаче е нищо в сравнение с огромните суми, загубени на китайския пазар, преди да бъде изкупена от конкурента Didi Chuxing. В Тайланд пък плати на правителството глоби за милиони долари. Накрая постигна споразумение да използва агенции за коли под наем под марката Uber, но услугите й останаха ограничени.
На този фон у нас бе подновен дебатът за връщането на Uber на българския пазар. Икономическият анализатор Владимир Каролев обяви в последните дни от 2017-а, че започва кампания "за натиск" върху парламента с искане за промяна в законите, така че на компанията да бъде разрешено да оперира в България. Преди година тя заяви намеренията си да инвестира в страната ни и да изгради свой логистичен център. Но засега няма информация за развитие на тези намерения.
Uber
Превозвачът бе преследван от неуспехи буквално от самото начало на 2017-а. Когато президентът Доналд Тръмп издаде указа, забраняващ на бежанци и граждани на някои държави с мюсюлманско население да влизат на територията на САЩ, Силициевата долина единодушно осъди действията на държавния глава. Но Uber отказа да подкрепи едночасовата стачка на таксиметровите шофьори и продължи да извършва превози. Това възмути до такава степен американците, че в социалните мрежи бе разпространен хаштагът #DeleteUber, който бързо набра популярност. Наложи се тогавашният шеф на Uber Травис Каланик да се извинява и да обещае парична компенсация на шофьорите, които ще пострадат от указа на Тръмп.
През пролетта пък стана ясно, че компанията е шпионирала известно време собствениците на iPhone, заради което шефът на Apple Тим Кук заплаши да отстрани мобилното приложение на Uber от магазина AppStore. Но "черешката на тортата" бе кибератаката, чиито последици фирмата предпочете да скрие, като плати на хакера да премахне информацията, която е откраднал. Става дума за личните данни на 57 млн. души – клиенти и шофьори.
