Супервисоките търговски сгради винаги са били барометър за състоянието на икономиката. Те са смятани за косвени индекси, от които може да се съди за нейното здраве – колкото повече небостъргачи се строят, толкова по-успешни са бизнесът и финансите. За прогресивното развитие на икономиката красноречиво говори фактът, че през последните две десетилетия (от 2000 г.) броят на небостъргачите е нараснал четири пъти. В Китай, където особено много ценят мащабите, сега се строят 16 сгради с височина над 300 метра. Все пак световен лидер в тази сфера си остава Ню Йорк, където се изграждат 30 гигантски сгради.
Разбира се, издигането на супервисоки обекти изисква огромни ресурси, с каквито разполагат само най-големите градове. През последните години се създаде благодатна среда за истинска треска за небостъргачи. Това се дължи най-вече на набиращите сили развиващи се икономики, които искат да покажат мощта си на целия свят. От 2000 г. насам са издигнати общо 39 супернебостъргачи. Нещо повече, пет от тях са по-високи от Емпайър Стейтс Билдинг (381 м), който през последните десетилетия бе смятан за главното свръхвисоко здание в света.
Конкретно китайците много обичат да демонстрират богатствата и постиженията си. На практика във всеки град с население над 1 млн. души, а такива в страната са десетки, сега се строят високи сгради. Най-високата сред тях е 632-метровият супернебостъргач Shanghai Tower, следван от 600-метровия Ping An Finance Center в град Шънджън, провинция Гуандун, който впрочем беше завършен през миналата година. Няма друга държава, където да издигат толкова много високи сгради – през 2018-а в Поднебесната империя ще се намират над половината от супернебостъргачите на планетата.
Не по-малко амбициозни да покажат себе си са Обединените арабски емирства, където строителният бум продължава от няколко десетилетия. Повечето нови сгради там са толкова високи, че върховете им не се виждат от земята в облачен ден. В Дубай се издигат около хиляда многоетажни здания, както и най-високият засега небостъргач в света – 828-метровият Burj Khalifa. Предстои да бъде завършена и първата сграда, чиято височина ще надвишава един километър. Това ще е Kingdom Tower в град Джида, Саудитска Арабия, която според плановете трябва да е готова през 2019-а.
Отношението към супернебостъргачите в Стария свят е подчертано сдържано. Повечето европейски градове предпочитат да не строят много високи сгради, за да не развалят архитектурния си облик. Изключение, според експертите, е Москва с нейния международен бизнес център "Москва сити", където през последните пет години са издигнати четири супернебостъргача начело с 374-метровата Башня Восток.
Родината на небостъргачите – САЩ, които бяха безусловен лидер в тази сферата до края на ХХ в., през последните две десетилетия рязко отстъпиха от позициите си. През този период там са построени едва шест сгради с височина над 300 метра. Изключение прави Ню Йорк, където строителните мащаби са впечатляващи. Специалистите твърдят, че локомотивът на небостъргаческата треска в града е суперелитният пазар на недвижими имоти, който сега преживява истински бум.
От древни времена хората са изграждали високи съоръжения, за да покажат своето могъщество и богатство, в чест на водачи и управници, богове и култове. Пирамидите, макар и твърде условно, се смятат за първите небостъргачи. Римляните също са строили жилищни сгради с по 7-8 етажа. Вярно, че те не били здрави и често горели заради нехайството на обитателите си. В Средновековна Европа активно са се изграждали високи кули и църкви, след което настъпва продължително прекъсване. До средата на XIX век, когато е изобретен асансьорът, постройките с над шест етажа са били рядко явление. Затова пък през ХХ в. човечеството успява да навакса пропуснатото с лихвите.
