Управниците ни "опипват почвата" и пробват обществените нагласи за евентуалното съживяване на проекта за АЕЦ "Белене". Част от тактиката им са и докладите по темата, поръчани на Българската академия от Българския енергиен холдинг (БЕХ) срещу сумата от 2 млн. лева. След появилите се критики и съмнения, че документацията е изготвена под политически натиск, за да се даде зелена светлина на градежа, на 3 януари академията публикува двата анализа. В тях е заличена информацията, която е поверителна и чувствителна за дружествата от групата на БЕХ, както и предоставената на изпълнителя от трети страни.
В първия доклад се разглежда основно развитието на енергетиката в хоризонта 2050 година. В заключенията му се прогнозира, че към 2030-а в страната ще има недостиг на електроенергия и ще възникне необходимост от 1500 MW инсталирана базова мощност. Академиците констатират също така, че след 2030-2035-а се очертава дефицит на мощности, въпреки планираните действия за осигуряване на максимално дълъг срок за работа на централите от комплекса "Марица-Изток". Те отбелязват, че до 2050-а предстои извеждане от експлоатация на основните блокове на АЕЦ "Козлодуй" и препоръчват в средносрочен план България да предприеме действия за компенсиране на недостига на маневрени и на базови мощности. Накрая от БАН посочват, че има необходимост от нови базови мощности от порядъка на 2000 MW, които могат да бъдат и ядрени.
Вторият доклад е посветен на възможностите втора атомна да бъде построена на пазарен принцип – при 100% участие на държавата, с чуждестранна инвестиция и т.н. Експертите подчертават, че има два сценария, при които този проект ще е жизнеспособен. Първият, предвижда 100% участие на държавата, влагането на 10 млрд. евро и съотношение дълг – собствен капитал 80 към 20. Другият сценарий също допуска 100% участие на държавата. При него е различен само размерът на инвестиционните и оперативните разходи, като са взети техните максимални стойности.
"Най-висока възвръщаемост както общо за проекта, така и за инвеститора в лицето на държавата, се постига при по-високите ценови нива на вътрешен и регионален пазар", категорични са авторите на анализа. В общите му заключения те повтарят част от тези, посочени в първия доклад. Добавено е обаче, че е налице оборудване за втора АЕЦ и площадка, в които са вложени над 3 млрд. лв. и това поставя на дневен ред въпроса за реализиране на активите на "Белене". Според академиците всички извършени досега дейности по проекта, например лицензирането на площадката и разрешението за строителство, го поставят в изпреварваща позиция от 5-8 години спрямо всички останали такива начинания в региона, които са в начална фаза.
"Вариантите с участие на държавата осигуряват значително по-добри възможности за жизнеспособността на проекта, което предпоставя заключението за държавен дял в евентуалната бъдеща проектна компания. Друго основание за участие на държавата в този проект са произтичащите от международни споразумения задължения на държавата по отношение на ядрения риск и осигуряване на финансови средства за управление на радиоактивните отпадъци и извеждане от експлоатация", посочват още специалистите.
Часове преди БАН да публикува двата доклада, отношение по темата взе бившият премиер Иван Костов. Той обаче е на мнение, че реализацията на "Белене" може да върне икономиката на България десетки години назад. Според него инвестицията в един такъв проект не бива да води до възникване на рискове за бюджетните параметри на държавата, както и до други геополитически рискове, породени от прекомерна обвързаност с един доставчик на горива, съоръжения и услуги. Костов е категоричен, че при всички сценарии, разработени от академията на науките, проектът е губещ, а привличането на чуждестранен инвеститор е почти невъзможно.
