По стечение на обстоятелствата България е в светлината на европейските прожектори. Нещо, с което Бойко Борисов и ГЕРБ не са свикнали, но сега ще трябва да свикнат – поне за шест месеца. Премиерът, министрите и депутатите му живеят с илюзията, че единствената информация за страната ни, която получават в Европа, са техните хвалби и нереалистичният образ на една просперираща държава, рисувана от тях.
Всъщност западните ни партньори са много наясно какво представлява България и какво е положението в нея. И тъй като там няма медийни монополисти, а има същинска демокрация, пресата свободно описва действителността – корупция, мутри, мафия, олигарси, свързани с властта. Разбира се, властта у нас и поддакващите й медии се опитаха да лансират, че съществува някаква едва ли не световна конспирация срещу страната ни, че публикациите били платени "отвътре", и други несъстоятелни обяснения.
Но е факт, че за управляващите българското европредседателство започна с убийствени критики от западната преса заради корупцията в държавата, с налагане на президентско вето върху антикорупционния закон на ГЕРБ и с подготовка за вот на недоверие, който ще бъде внесен от опозицията идната седмица. Тройна преса за властта.
Още много истини ще излязат по страниците на западните медии през следващите месеци, защото по обективни причини те ще се взират в нас. И ще изкарат на показ картинки, за които и някои от европейските политици си затварят очите, защото сме "послушни и не създаваме проблеми", както Унгария, Полша, Чехия.
Но най-голямата и страшна язва – корупцията, няма да зарасне с приемането на антикорупционния закон. Защото тя е начин на съществуване за властващите. И начин за оцеляване на голяма част от населението.
Първото нещо, с което управляващите смятат да се справят в началото на новата пленарна сесия, е президентското вето върху антикорупционния закон, т.е. да го преодолеят с гласовете на парламентарното мнозинство. Според някои анализатори, поради дългия си престой във властта управляващите от ГЕРБ са загубили сетива за важните и "опасни" въпроси, които болезнено интересуват обществото. Доказателство за това беше не само приетият мораториум върху иновативните лекарства, но отхвърленото на инат президентско вето, наложено съвсем правилно върху него. Премиерът Борисов обаче, който се отличава с безспорна интуиция и инстинкт за политическо оцеляване, усети "взривоопасния потенциал на ситуацията" и реагира мигновено, като обеща това решение да бъде ревизирано. Което и стана под негов натиск. И това тушира напрежението и надигащото се недоволство. А Борисов за пореден път извлече политически дивидент за сметка на парламентарната група на ГЕРБ.
Президентът Румен Радев е прав и за антикорупционния закон, който върна за ново разглеждане в парламента, тъй като той има много дефекти и съществува реална опасност да не проработи. Управляващото мнозинство обаче даде да се разбере, че не се е отказало от политиката си "на инат" и смята да прегласува закона без дебати. Защото за Борисов и ГЕРБ не е важно дали този нормативен акт ще е работещ, а за да видят чужденците, че го имаме, опитвайки се да ги заблудим, че у нас се вземат сериозни мерки за противодействие на корупцията по високите етажи.
И затова по-важният въпрос е как ще отекне президентското вето в българското общество – защото политическата корупция засяга всеки българин. Поради това всички трябва да впрегнат енергията си и да проявяват нулева търпимост към този порок. Няма как политиците да се самоконтролират и самосанкционират. Оттеглената преди дни оставка на депутата Делян Добрев е достатъчно показателен пример. След разиграния театър в Народното събрание преди няколко месеца скандалната шуробаджанащина в Хасково се позабрави и "галеното дете" на ГЕРБ тихомълком се отказа от носенето на отговорност. Затова върху политиците трябва да бъдат притискани непрестанно от обществото за реална борба с корупцията.
Третата неприятност за управляващите в началото на председателството на Съвета на Европейския съюз ще бъде вотът на недоверие, който също ще е на тема корупция. Корнелия Нинова и депутатите от "БСП за България" успяха да принудят ГЕРБ да влезе в режим на перманентни обяснения и оправдания, но това не е достатъчно, ако левицата иска да се заяви като сериозна алтернатива на Бойко Борисов и партията му. А хващайки се за корупцията и корупционния модел на управление, както и с върховенството на закона, социалистите иззеха "запазената марка" на десницата, която остана извън парламента.
Темата определено е неприятна за ГЕРБ, защото партията се чувства уязвима. Но според някои анализатори БСП прави грешка с формулировката "корупция", защото това е много обща тема, и то за вот на недоверие. Наблюдателите на политическите процеси у нас смятат, че въпросът опира до конкретни предложения и мерки. И че опозицията ще спечели повече, ако конкретизира темата за вота. Част от тях са на мнение, че е налице недостатъчно сериозно обмисляне и подготовка на основните политически стъпки на БСП, защото левицата иска да заложи капан на ГЕРБ, но може сама да се хване в него. А това е възможно да се получи, защото социалистическата партия се движела по инерция по хода на събитията и "много често в резултат на моментни недобре калкулирани импулси", обикновено по инициатива на лидера си Корнелия Нинова. Вот на недоверие за корупция или за неуспеха в борбата с нея изисквал солидна подготовка и конкретни доказателства. А има и друг риск – в управленията на БСП също не липсват корупционни практики и тя ще бъде атакувана от ГЕРБ с контрапримери.
Ето защо се очаква дебатите по вота да се изродят в размяна на взаимни обвинения на познатото ни махленско ниво. Лидерката на БСП е наложила една тактика на непрестанни атаки срещу управляващите, която ги изнервя и ги вади от равновесие, поради което те допускат грешки и правят гафове. Обаче това са краткотрайни дивиденти за опозицията, защото тя губи енергия и време, вместо да изработи и представи пред обществото една реална алтернатива не просто на ГЕРБ, а на този управленски модел. А именно това е важното! Нуждата от алтернатива на това управление е крещяща. Не просто някакви хора да се сменят във властта, а държавата да не се управлява по същия порочен начин. И всъщност това е слабото място на БСП. Нейните променящи се поколения още не са наясно какъв качествено различен модел на управление могат да предложат кой ще го изработи и кой ще го осъществи. Както сме казвали и друг път, Корнелия Нинова е сама на върха, тя няма подходящ екип, с който би могла да управлява.
В цялата тази ситуация ДПС играе своя игра. Представителите на ГЕРБ малко прибързано се зарадваха на предколедните думи на почетния председател на движението Ахмед Доган и ги изтълкуваха като подкрепа за тяхното правителство и управление. Всъщност Доган даде на Борисов хоризонт от една година заради европредседателството и очерта границата между политическата игра и отговорността пред държавата. Но през същото това време опозицията да продължава да се подготвя, ако иска да хване кормилото на властта.
Така че ДПС ще участва във вота, но ще се съсредоточи с критики върху Патриотите. Всъщност тяхното основно обвинение към ГЕРБ е, че са допуснали националистите до управлението на страната. Движението няма интерес да напада сериозно партията на Борисов, целта му е да натири "Обединени патриоти" от властта и неофициално да заеме тяхното място. Затова "боксовата круша" на ДПС по време на дебатите ще бъде вицепремиерът Валери Симеонов. Така ще отклоняват нападките си от ГЕРБ и ще ги концентрират върху него.
Ако прибавим към тройната преса върху ГЕРБ в началото на годината и двете знакови убийства с осем трупа за осем дни, то 2018-а не започва никак обещаващо за Бойко Борисов, правителството и партията му. Да видим как ще свърши!
