Последните дни дадоха надежда за разведряване над Корейския полуостров. На 9 януари представители на Сеул и Пхенян се срещнаха в демилитаризираната зона на границата и проведоха разговор на високо ниво, какъвто не е имало от години. Резултатът е известен – Северна Корея ще изпрати своя делегация на зимната олимпиада в Пьончан, ще бъдат възстановени преките линии за връзка между двете страни и други неща в този дух.
Южнокорейският президент Мун Дже Ин отиде дори още по-далеч, като изрази готовност да се срещне със севернокорейския лидер Ким Чен Ун. Той обаче постави следното условие – двамата да обсъдят ядрената програма на Пхенян, за да не бъде "среща заради самата среща". Голямата неизвестна е докъде е готов да стигне севернокорейският му партньор в затоплянето на отношенията?.
Ким Чен Ун разполага със сериозен политически капитал, с който би могъл да изстиска много от едни евентуални преговори. Наследил лидерския пост от баща си Ким Чен Ир преди седем години, той успя да консолидира около себе си властта в страната, като в същото време стъпи здраво и на международната сцена. Когато Ким Чен Ир почина през 2011-а, 28-годишният му наследник бе на практика неизвестен. Той обаче бързо показа, че е наследил от баща си и дядо си Ким Ир Сен, основателя на севернокорейската комунистическа династия, твърдата им ръка. Ким методично отстрани всички, които биха могли да застрашат властта му. През 2013-а екзекутира чичо си Чан Сон Тхек, за когото се смяташе, че фактически е управлявал страната през последните години на лидерството на Ким Чен Ир. През 2017-а пък неговият полубрат Ким Чен Нам бе брутално отровен на международното летище в Куала Лумпур.
Външните успехи на Ким са известни – ракетната и ядрената му програма са сериозно постижение за страна с икономически затруднения. Съчетани с войнствени изказвания като заплахата, че ще обстрелва Гуам, те го превърнаха в главен външнополитически проблем за Съединените щати, като в същото време му осигуриха силни позиции за евентуални преговори.
Макар и отскоро на власт в Южна Корея, евентуалният му партньор Мун Дже Ин също има здрави позиции. Той стана президент през май, след като предшественичката му Парк Гън Хе подаде оставка заради корупционен скандал. Вътрешната нестабилност бе съчетана с външни проблеми – точно тогава Китай наложи на страната му санкции за милиарди долари заради разполагането на американската противоракетна система THAAD. Консерваторите у дома пък го обвиняваха в прекалена либералност и недостатъчни усилия за поддържане на съюза с Вашингтон. Но Мун се справи. Контактите му с американския президент Доналд Тръмп са успешни и преди срещата със севернокорейците на 9 януари той получи неговата пълна подкрепа.
"Америка подкрепя стопроцентово президента Мун", му каза Тръмп по телефона, като опроверга съмненията, че може да се отдръпне от него заради прекалено меката му позиция към Пхенян. Що се отнася до Китай, Мун нормализира отношенията с Поднебесната империя удивително успешно. След визитата му в Пекин през декември Южна Корея и Китай приеха "четири принципа на мира": да не се води война на Корейския полуостров; да няма ядрено оръжие на полуострова; мирно решаване на всички спорни въпроси чрез диалог; ангажимент за подобряване на отношенията между двете Кореи.
Последната точка е твърде пожелателна, тъй като тя зависи и от двете страни. Истината е, че постигнатото тази седмица в Панмиджон е и много, и малко. Засега нито Северна, нито Южна Корея е направила сериозна стъпка към решаването на ядрения проблем. По-скоро става дума за опипване на терена и опознаване на партньора. Ако ще има пробив, той ще е по-нататък.
